Укротителят на лъвове

* * *

Патрик стоеше пред бялата дъска в кухнята на управлението. На стената зад нея беше окачил карта на Швеция, на която с карфици бяха отбелязани местата, където бяха изчезнали момичетата. В главата му проблесна спомен от едно разследване преди няколко години, когато пак бяха нашарили картата по същия начин. Тогава бяха успели да разрешат случая. Надяваше се, че и този път ще стане така.

Аника беше събрала материалите от другите управления и те стояха на масата до него, разделени на четири купчини, по една за всяко момиче.

– Невъзможно е да разглеждаме смъртта на Виктория като отделен случай. Трябва да сме в течение с разследванията на останалите участъци.

Мартин и Йоста кимнаха. Веднага след пристигането си Мелберг бе отишъл да разходи Ернст, което обикновено означаваше, че ще се озове в близката пекарна и ще прекара там поне час. Патрик не случайно бе избрал да проведе брифинга тъкмо по това време.

– Чу ли се вече с Педерсен? – попита Йоста.

– Не, но той ще се обади веднага щом приключи с аутопсията – каза Патрик, след което вдигна първата купчина. – Вече сме разглеждали материалите, но ще повторя данните, които имаме за другите момичета, в хронологичен ред. Може пък да ни хрумне нещо ново.

Той разлисти документите, след което се обърна, за да отбележи по-важните точки върху бялата дъска.

– Сандра Андершон. Била е на четиринайсет, почти петнайсет, когато е изчезнала преди две години. Живеела е в Стрьомсхолм с майка си, баща си и малката си сестра. Родителите ѝ са имали магазин за дрехи. Изглежда не е имала проблеми в семейството, а според всички показания е била послушна тийнейджърка, имала е високи оценки и се е подготвяла да учи медицина.

Патрик вдигна първата снимка. Сандра имаше тъмна коса, изглеждаше като сладко, сдържано момиче, а погледът ѝ беше интелигентен и сериозен.

– Някакви хобита и интереси? – попита Мартин и отпи от кафето си, но направи гримаса и остави чашата.

– Нищо конкретно. Изглежда е била съсредоточена изцяло върху уроците.

– И преди изчезването ѝ не се е случило нищо подозрително? – попита Йоста. – Анонимни обаждания? Наблизо да са се навъртали подозрителни хора? Да е получавала писма по пощата?

– По пощата? – повтори Патрик. – На годините на Сандра по-скоро става дума за имейли или есемеси. Младежите на нейната възраст дори не знаят какво представляват пощенските пликове и картички.

Йоста изсумтя.

– Досещам се, не съм чак толкова престарял. Но кой казва, че извършителят е в крак със съвременните технологии? Може да е роден по времето на пощенските гълъби. Не се замисли за това, нали?

С триумфално изражение Йоста кръстоса крака. Патрик неохотно осъзна, че колегата му има право.

– Няма информация за нищо съмнително – каза той. – А полицаите в Стрьомсхолм са си свършили работата съвестно. Говорили са с приятелите и съучениците ѝ, претърсили са внимателно стаята ѝ, прегледали са компютъра ѝ и са проверили всичките ѝ контакти. Но не са намерили нищо необичайно.