Укротителят на лъвове

Въпреки че знаеше отговора много добре, Лео силно тръсна глава.

– Трябва да се промъкнем до нея и да я уморим от гъделичкане! Но вещиците имат много добър слух и трябва да сме много тихи, за да не ни чуе, че иначе... иначе край!

Мелберг прокара бавно ръка през гърлото си и Лео го изимитира. После двамата излязоха на пръсти от спалнята и отидоха в кухнята, където Рита очакваше атаката.

– Напреееед! – изрева Мелберг и с Лео се втурнаха към нея и започнаха да я гъделичкат, където сварят.

– Ииии! – изкрещя тя и се засмя. – Бог ви е пратил, за да ме накаже за греховете ми!

Ернст и Сеньорита, които лежаха под кухненската маса, скочиха бързо на крака и се разлаяха весело.

– Боже мой, тук не се живее – каза Паула. – Цяло чудо е, че още не са ви изгонили.

Мелберг и останалите млъкнаха. Дори не бяха чули входната врата да се отваря.

– Здрасти, Лео. Добре ли спа? – попита Паула. – Реших да се кача и да закуся с вас, преди да отидем на детска градина.

– Йохана ще дойде ли? – попита Рита.

– Не, тя вече тръгна за работа.

С бавни крачки Паула отиде до кухненската маса и седна. В прегръдките си държеше Лиса, която като никога спеше спокойно. Лео изтича и прегърна мама, след което погледна предпазливо малката си сестричка. Откакто Лиса се роди, той често нощуваше при „бабе и деде Бертил“. Не само за да не го безпокои бебето, което плачеше заради коликите, ами и просто защото при тях винаги заспиваше дълбоко, свит на сигурно под мишницата на Мелберг. Двамата бяха неразделни още от раждането на Лео. А сега, когато Лео си имаше сестра и майките му бяха заети с нея, той често търсеше дядо си, който, доста удобно, живееше един етаж по-горе в същия блок.

– Има ли кафе? – попита Паула.

Рита веднага ѝ наля голяма чаша с малко мляко, остави я на масата пред нея и целуна по темето както дъщеря си, така и внука си.

– Изглеждаш направо съсипана. Тези колики няма как да са нормални. Защо лекарите не правят нищо?

– Няма какво толкова да се направи. Надяват се, че ще мине от само себе си – каза Паула и отпи сериозна глътка кафе.

– А успя ли изобщо да поспиш?

– Не много. Сега е мой ред, така да се каже. Йохана все пак не може да ходи съвсем грохнала на работа – каза тя с дълбока въздишка и се обърна към Мелберг. – Как мина вчера?

Мелберг беше взел Лео в скута си и старателно мажеше конфитюр върху няколко филии скугахолмслимпа11. Щом видя какво се кани да закусва синът ѝ, Паула отвори уста, но бързо я затвори.

– Това може би не е най-полезната закуска – вметна Рита, щом видя, че Паула няма сила да спори.

– В скугахолмслимпа няма нищо лошо – каза Мелберг и отхапа предизвикателно голяма хапка от филията, която държеше. – Израснал съм с този хляб. А конфитюра – ами че това са плодове. А плодовете са витамини. Витамини и оксианти, това са хубави неща за едно подрастващо момче.