Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
— Просто гледай да не ме ръгаш с лакът — изръмжа му тя, ядосана както никога досега.
Бранд поклати уморено глава:
— Да взема просто да скоча в морето, а?
— Би ли бил така добър? Благодаря.
— Богове — промърмори Рълф от рулевата платформа над тях. — През целия път по „Божествена“ ли ще ви слушам да врякате като разгонени котки?
— Повече от вероятно — каза отец Ярви, вдигнал поглед и присвил очи към надвисналите сиви облаци, през които майка Слънце се виждаше като малко, бледо петънце. — Лошо време за определяне на курс.
— Лош късмет с времето за плаване — обади се Досдувой от мястото си някъде в средата на кораба. — Ужасен късмет с времето за плаване.
Рълф изду бузи и въздъхна:
— В такова време ми се иска Сюмаел да беше тук.
— В такова и във всяко друго — добави отец Ярви и на свой ред въздъхна.
— Кой е Сюмаел? — промърмори Бранд.
— Откъде да знам кой е — сви рамене Трън. — На мен никой нищо не ми казва.
Поставила длан на издутия си корем, кралица Лейтлин изпроводи с поглед отблъскването на „Южен вятър“ от кея, кимна отривисто на отец Ярви и тръгна обратно към града, последвана от многобройната си свита от роби и прислужници. Екипажът се състоеше от мъже, които се носеха като листа по вятъра и групата от изпращачи на пристана беше печално малка. Сред тях, майката на Трън, маха от кея с просълзено лице, чак докато не се смали до прашинка в далечината. Крепостта на Торлби, а после и целият бряг на Гетланд, постепенно се стопиха и изчезнаха зад сивия хоризонт на майка Море.
Проблемът с гребането на кораб е, че винаги гледаш назад. Гледаш все в миналото и никога в бъдещето. Пред очите ти е само това, което губиш и нищо от онова, което ще получиш.
Изражението на лицето ѝ беше смело, както винаги, но тази маска беше по-крехка, отколкото изглеждаше. Рълф беше приковал присвити очи в хоризонта. Бранд се беше съсредоточил в темпото на греблото. Ако някой от тях я видя да трие сълзите в ръкава си, не каза нищо.
Втори урок
Ройсток представляваше воняща, изсипана върху малък блатист остров в устието на река „Божествена“ скупчина от дървени, накачулени една връз друга къщурки. Пръскаше се по шевовете от бръщолевещи просяци и перчещи се напред-назад моряци, от носачи с груби лапи и търговци с медни езици. Паянтовите му кейове се задушаваха от причудливи на вид кораби и лодки, странни екипажи и непознати товари. Товареха вода и храна и разтоварваха роби и стока.
— Богове, имам нужда от питие! — кресна Одда в момента, в който „Южен вятър“ остърга кея и Кол прескочи борда да го привърже за него.
— Няма да ти е трудно да ме убедиш да дойда с теб — каза Досдувой. — Стига да няма зарове. Никак не ми върви на зарове. — Бранд можеше да се закълне, че когато той се прехвърли през борда, „Южен вятър“ се вдигна с няколко пръста във водата. — Ти идваш ли, момче?
Изкушението беше огромно. След целия този път през Разбито море, всичката тежка работа и още по-тежки думи, лошото време и още по-лошо настроение. Представите и очакванията му за славно пътешествие се оказаха много по-славни от действителността. Екипажът се оказа не толкова сплотено и задружно семейство с обща цел, колкото торба, пълна с отровни змии — плюеха отрова един по друг все едно пътуването беше надпревара, в която печелеше само един.
Бранд си припомни вкуса на ейла на Фридлиф, докато се стичаше надолу по пресъхналото му гърло и облиза устни. После зърна лицето на Рълф и неодобрението, изписано на него, му припомни вкуса на ейла по обратния път навън и реши да застане в светлото.
— По-добре да не идвам — отвърна той.
Одда се изплю гневно на кея:
— Едно питие не е навредило никому!
— Едно не е — каза Рълф.
— Спирането на едно ми е проблемът — каза Бранд.
— Освен това аз имам повече нужда от него. — Скифър се шмугна между Бранд и Трън и преметна ръце през вратовете им. — Донесете оръжията, фиданки мои. Крайно време е да започнем с образованието!
Бранд изпъшка. Последното, което му се искаше в момента, бе да се бие. Особено с Трън, която през целия път от Торлби дотук не спря да му блъска греблото при всяко загребване. И на всяка негова дума да отвръща с презрителна усмивка — нямаше търпение да му го върне за последния двубой. Ако екипажът беше торба, пълна с отровни змии, тя беше най-отровната измежду тях.
— Искам ви обратно тук до пладне — извика отец Ярви след по-голямата част от екипажа, които в този момент потъваха в лабиринта на Ройсток. Обърна се и прошепна на Рълф — Останем ли за през нощта, никога няма да успеем да ги върнем обратно зад греблата. Сафрит, погрижи се никой от тях да не убие някого. И най-вече да не се избият помежду си.