Мрак
- Автор: Флинн Джиллиан
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-267-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мрак». Краткое содержание книги:
Вече и филм с участието на Шарлийз Терон.
Брилянтен разказвач с усет към детайла, Джилиан Флин надхвърля границите на жанра.
Либи Дей е едва на седем години, когато пред очите й брутално убиват майка й и двете й сестри. В хода на разследването тя свидетелства срещу брат си, Бен, който се озовава зад решетките с доживотна присъда. Четвърт век по-късно с Либи се свързва любителския Клуб на следователите — тайно общество, разследващо печално известни престъпления. Според тях Бен е невинен, а истинският убиец е все още на свобода. Либи е потресена от техните твърдения. Объркана, тя поставя под съмнение какво точно е видяла… или по-скоро не е видяла в нощта на трагедията. Завръщането й на местопрестъплението отприщва спомени, които дават неочакван поглед към случилото се. А истината е шокираща…
Джилиан Флин отново демонстрира своя деликатен хаплив стил. Брилянтен разказвач с усет към детайла, тя надхвърля границите на жанра. С драматични персонажи и поразяващи разкрития, „Мрак“ спокойно може да се съпостави с бестселъра на Капоти — „Хладнокръвно“!
Когато истината изплува, дори и най-заклетите привърженици на този жанр ще онемеят.
— Много хубаво мирише тук — отбеляза Лен едва ли не възмутено. — Изглежда някой добре си е хапнал на закуска.
— Палачинки.
Тя кимна. „Моля те, не ме карай да те питам защо си тук. Моля те, поне веднъж сам кажи защо идваш.“
— Нещо против да седна? — попита той и сковано се намести на канапето до Либи. — Тази коя е? — попита той, измервайки я с поглед. Лен беше виждал момичетата й поне десетина пъти, но изобщо не ги разпознаваше и не помнеше имената им. Веднъж нарече Мишел „Сюзън“.
— Това е Либи.
— Косата й е рижа като на майка й.
„Да, така е.“ Пати не успя да изрече думите любезно на глас. Ставаше й все по-зле, колкото повече отлагаше Лен, а неловкостта й постепенно прерасна в ужас. Гърбът на пуловера й вече беше мокър.
— Рижото е ирландско. Ирландци ли сте?
— Германци. Моминското име на майка ми беше Краузе.
— А, интересно. Защото Краузе означава „къдрав“, а не „риж“. Всъщност вие нямате къдрави коси. Чупливи може би. И аз съм германец.
И преди бяха водили този разговор и той винаги приключваше или така, или Лен отбелязваше: колко интересно, че се е казвала Краузе като компанията, производител на селскостопанска техника, и колко жалко, че не са роднини, нали? И двата варианта я изправяха на нокти.
— Е, нещо не е наред ли? — предаде се Пати най-накрая.
Лен изглеждаше разочарован, че тя прави разговора смислен. Намръщи се, като че ли я намираше за груба.
— Е, след като питаш, да. Опасявам се, че нещо никак не е наред. Исках да дойда лично да ти съобщя. Може ли да поговорим някъде на четири очи? — кимна той към Либи ококорено. — Да отидем в спалнята или някъде другаде?
Лен имаше коремче. Беше се окръглило под колана му като в началните месеци на бременност. Пати не искаше да ходи с него в спалнята.
— Либи, отиди да видиш какво правят сестрите ти. Трябва да поговоря с господин Вернер.
Либи въздъхна и бавно се изсули от канапето: първо стъпалата, после крачетата, дупето и гръбчето, като че ли беше от лепило. Тупна на пода, търкулна се няколко пъти, пролази и накрая стъпи на крака и се затътри по коридора.
Пати и Лен се спогледаха, после той издаде долната си устна и кимна.
— Ще обявят ипотеката за просрочена.
Коремът на Пати се сви. Нямаше да седне пред този човек. Нямаше да се разплаче.
— Ние какво можем да направим?
— Боя се, че нииииие нямаме много възможности. Удържах ги цели шест месеца и наистина рискувах работата си, фермерке — усмихна й се той, стиснал ръце върху коленете си. Идеше й да го издере. Матракът в съседната стая изскърца — Деби скачаше върху пружините, любимото й забавление беше да скача от едно легло на друго в стаята на момичетата. — Пати, единственото решение са парите. Веднага. Ако искаш да запазиш фермата. Вземи назаем, моли се, кради. Не е моментът да си горда. Е, искаш ли си фермата? — Пружините на матрака заскърцаха още по-силно. Коремът на Пати се обърна. Усмивката не слизаше от устните на Лени.
Либи Дей
Сега
След като някой пръсна главата на майка ми с пушечен изстрел и тялото й беше разсечено на две, хората в Кинаки започнаха да се чудят дали не е курва. Отначало се чудеха, после допускаха, а накрая това се превърна в свободно, уж фактологично твърдение. Хората говореха, че виждали коли пред къщата по необичайно време нощем. Че Пати гледала мъжете с поглед на уличница. В такива случаи Върн Евъли неизменно отбелязваше, че тя трябвало да продаде сеялката си още през осемдесет и трета, като че ли това беше доказателство, че Пати проституира.