Мрак
- Автор: Флинн Джиллиан
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-267-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мрак». Краткое содержание книги:
Вече и филм с участието на Шарлийз Терон.
Брилянтен разказвач с усет към детайла, Джилиан Флин надхвърля границите на жанра.
Либи Дей е едва на седем години, когато пред очите й брутално убиват майка й и двете й сестри. В хода на разследването тя свидетелства срещу брат си, Бен, който се озовава зад решетките с доживотна присъда. Четвърт век по-късно с Либи се свързва любителския Клуб на следователите — тайно общество, разследващо печално известни престъпления. Според тях Бен е невинен, а истинският убиец е все още на свобода. Либи е потресена от техните твърдения. Объркана, тя поставя под съмнение какво точно е видяла… или по-скоро не е видяла в нощта на трагедията. Завръщането й на местопрестъплението отприщва спомени, които дават неочакван поглед към случилото се. А истината е шокираща…
Джилиан Флин отново демонстрира своя деликатен хаплив стил. Брилянтен разказвач с усет към детайла, тя надхвърля границите на жанра. С драматични персонажи и поразяващи разкрития, „Мрак“ спокойно може да се съпостави с бестселъра на Капоти — „Хладнокръвно“!
Когато истината изплува, дори и най-заклетите привърженици на този жанр ще онемеят.
Записът прескочи и отново се разнесе дрезгавият напев: „Няма ме вече, изчезнал съм, дяволът облада душата ми, сега съм син на Сатаната“.
И отново. И после пак. Пати разбра, че Бен се е привел над грамофона, вдига игличката и пуска думите отново и отново като молитва.
Искаше й се Даян да е тук. Веднага. Даян се настаняваше на канапето като дружелюбна мецана, облечена с някоя от трите си стари фланелени ризи, сега вече дъвчеше никотинови дъвки и разказваше за онзи път, когато Пати се прибрала по минижуп и техните зяпнали, все едно тя е изгубена кауза.
— А ти не беше, нали така? Беше просто дете. Той също е дете. — После Даян щракваше с пръсти, като че ли беше толкова просто.
Момичетата висяха пред вратата на банята — щяха да са там и да я чакат, когато излезе. От търкането и мърморенето на Пати бяха разбрали, че нещо пак не е наред, и се опитваха да решат дали положението изисква сълзи или укори. Когато Пати плачеше, най-малко две от момичетата се разстройваха, а ако някой беше сгазил лука, обвиненията се понасяха из къщата като вихър. Жените Дей бяха самото въплъщение на психологията на тълпата. ЛА живееха във ферма с доста остри вили.
Тя изплакна ръце, напукани, зачервени и корави, и се погледна в огледалото, за да се увери, че очите й не са зачервени. Беше на трийсет и две, но изглеждаше с десет години по-възрастна. Челото й беше набърчено като детско ветрило, а от ъгълчетата на очите й се разперваха тънки бръчици. Косата й беше къса, с тънки бели нишки, а тялото й бе непривлекателно кльощаво, отвсякъде стърчаха остри връхчета, все едно е погълнала цяла полица с инструменти: чукове, топчета нафталин и няколко стари бутилки. Нямаше вид на човек, когото да ти се прииска да прегърнеш, и всъщност децата й рядко се гушваха в нея. Мишел обичаше да й реше косата (нетърпеливо и агресивно, както обичаше да прави повечето неща), а Деби се накланяше към нея, когато и двете бяха прави (нехайно и разсеяно, както обикновено правеше). Клетата Либи изобщо избягваше да я докосва, освен ако не беше сериозно пострадала, и това също беше логично. Тялото на Пати беше толкова изхабено, че на двайсет и няколко зърната на гърдите й вече бяха станали много грапави и тя започна да храни Либи от шише почти веднага.
В тясната баня нямаше шкафче за лекарства (какво щеше да прави, когато момичетата станат гимназистки — една баня за четири жени — а и как ще се оправя Бен? Представи си го за миг в някаква мотелска стая, сам-самичък насред разхвърляни по момчешки хавлиени кърпи и вкиснато мляко), затова тя държеше малък набор тоалетни принадлежности подредени върху мивката. Бен ги беше избутал в един ъгъл — аерозолен дезодорант и лак за коса, малка кутийка с бебешка пудра, която не помнеше кога е купила. Сега и те бяха опръскани със същите морави петна, с които беше изцапана и мивката. Пати ги избърса, като че ли са порцеланови фигурки. Не беше готова за ново посещение на магазина. Беше ходила в Салина преди месец в позитивно и ведро настроение, за да купи някаква разкрасяваща козметика: почистващ лосион, крем за лице, червило. Беше сгънала двайсет долара в джоба си само за пътуването. Същинско разточителство. Обаче й се зави свят дори само от разнообразието на кремове за лице — хидратиращи, против бръчки, слънцезащитни. Можеш да купиш овлажнител, но после трябва да вземеш и подходящ почистващ лосион и нещо, наречено тонер, а още преди да стигнеш до нощния крем, вече си профукал петдесет долара. Тръгна си от магазина с празни ръце, чувствайки се глупаво, смирена.
— Имаш четири деца — никой не очаква от теб да изглеждаш като краставичка — гласеше реакцията на Даян.
Обаче на нея й се искаше да изглежда свежа като краставичка от време на време. Преди месеци Ранър се върна — просто се изръси неочаквано със загоряло лице, сини очи и разкази за рибарски лодки в Аляска и пистата за състезания във Флорида. Застана на прага й дългурест и с мръсни дънки, и нито дума за това, че от три години нямаха от него ни вест, ни кост, нито бяха получавали някакви пари. Попита дали може да поостане при тях, докато се установи — естествено, нямаше пукната пара, но подаде на Деби половин топла кока-кола, която пиеше, все едно е прелестен дар. Обеща да поправи каквото трябва във фермата, а нещата помежду им да си останат платонични, ако тя така иска. Тогава беше лято и Пати го пусна да спи на дивана, където момичетата го връхлитаха сутрин, докато лежеше проснат и усмърдян, със скъсани боксерки, от които топките му се подаваха наполовина.