Битие [bg]

Аха. Сега разбираше. Значи не беше извънземна, а с избрана от самата нея форма. Нещо често срещано днес сред онази част от човечеството, която бе преживяла десет хиляди трагични години в очакване на виртуалната реалност и ИИ, които да ги освободят.

Сега пътниците се обръщаха в отговор на появяването му.

— Господин Брукман — каза тъмнокосата жена и се усмихна приветливо. — Чудехме се дали изобщо ще благоволите да се появите.

Хамиш инстинктивно погледна тясната й тениска и очилата интерпретираха логото.

Символ на прочутия оракул Квантовото око, който предрече, че…

В същото време се появи друг надпис:

Размер 36-D. Биографично истински и без подобрения…

Хамиш побърза да вдигне поглед обратно към лицето й. Това беше една от причините да не харесва подсилената реалност.

— Мадам Доналдсън-Сандър. — Той пое ръката й. Допирът беше топъл и реалистичен. За първи път докосваше друг на това място. — Моите извинения за закъснението ми. Оставих инструкции да бъда събуден, когато се случи нещо важно. Предполагам, че това е било доста консервативно и погрешно решение.

— Хм. Е, най-малко пропуснахте старта. Беше невероятно шоу! — Тя се обърна и махна към предната половина на обсипаното със звезди небе. — Ускоряването беше страхотно.

— По дяволите. Звучи като истинско изживяване. Не мога да си представя защо…

— О, не се безпокойте. Записахме го. Можете да изживеете събитието от най-различни гледни точки.

— Благодаря, мадам Доналдсън-Сандър.

— О, наричайте ме Лейси.

— Чудесно. Лейси. Е, аз съм Хамиш.

Продължи по редицата, като разменяше поздрави с другите АКЛ — автономни копирани личности, неговите спътници, с които щеше да прекара следващите няколко милиона години. Успя да скрие обожанието си, когато стисна ръката на Емили Тан, а тя му се ухили малко дяволито, все едно знаеше някаква тайна шега.

Едва когато представянето приключи, умът му се обърна към нещо казано по-рано.

— Инструкциите ми за събуждане бяха зле измислени — призна той. — Но тогава… да приемам ли, че случващото се сега е нещо „важно“?

Лейси вдигна ръка.

— Бихте ли задържали за момент, Хамиш? Опитваме се да решим един много важен въпрос.

И се обърна към колегите си. Сингх — елегантен, със заострена брада, бял тюрбан и кама в пояса — взе думата.

— Моята преценка е около петстотин и петдесет астрономически единици. Колкото до скоростта… — Той погледна към Жената-птица, която размърда пернатите си ръце и изкряка. Хамиш остави новия му виртуален ииуер да вмъкне превода:

Трябва ми още малко време да приключа с изчисленията.

Емили и М’м пор’лок също се посъветваха с двама други човеци при контролните панели. После Емили се върна при Лейси, въздъхна и поклати глава.