Тревожна кръв [bg]

– Е – продума Страйк, като се качи в ландроувъра на следващата сутрин.

Сияеха един срещу друг: за миг на Робин ѝ се стори, че на Страйк му мина през ума да я прегърне, но вместо това протегна ръка и стисна нейната.

– Боже мой, чака цяла година, че да направиш пробив.

Робин се разсмя, включи на скорост и изведе колата на пътя. Денят бе необичайно горещ: тя шофираше със слънчеви очила, но Страйк видя от чантата зад седалката ѝ да се подава шал.

– Няма да имаш нужда от него, съвсем истинско лято е – каза той и погледна към чистото небе.

– Ще видим – отвърна скептично Робин. – Като бях малка, ходехме понякога в Скегнес. Сестрата на майка ми живееше в Бостън, който е наблизо. Често духа леден вятър откъм Северно море.

– И тъй, прочетох имейла – каза Страйк.

Говореше за онзи, който Робин му бе препратила и в който се уточняваха условията за интервюто и се излагаха основанията на властите да позволят на Страйк да го проведе.

– Как ти се стори? – поинтересува се Робин.

– Освен дето бях стъписан, че си го организирала...

– Отне ми цяла вечност.

– Не съм изненадан. Извън това, няма да те лъжа... усещам напрежението на огромната отговорност.

– Имаш предвид заради семейство Тъкър?

– Да – отвърна Страйк и отвори прозореца, за да запали цигара. – Ана не знае, че предприемам този опит, така че надеждите ѝ няма да се събудят, но горкият нещастник Тъкър...

Властите бяха изискали безусловно пълна секретност за интервюто, включваща подписана от Страйк декларация, че никога няма да говори за него пред медиите.

– Тъкър много държи именно ти да го проведеш – каза Робин. – Твърди, че заради огромното си его Крийд ще иска да се срещне тъкмо с теб. А и психиатрите трябва да се съгласят, иначе няма как да стане. Според Брайън Тъкър Крийд винаги се е възприемал като човек с голяма важност, заслужаващ да общува с прочути и успели личности.

– Не е работа на психиатър да реши дали ще успея да измъкна нещо от него – заяви Страйк. – Предполагам, че са загрижени единствено да не го хвърля в буйна лудост. Поначало в „Бродмур“ не попадат пациенти, дето са само леко ексцентрични.