Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Някога тук трябва да е имало голям град и ако Мат вземеше предвид географското разположение, небесните посоки, реката, която бяха преминали, тогава можеше да става въпрос само за Мюнхен.
Макар че Мат не знаеше много за Баварската метрополия, впечатляващият общ изглед на града се беше запечатал в паметта му. Веднъж заедно с неколцина другари беше за няколко дни в града, за да посети легендарния „Октоберфест“. Веднага бяха въвлечени в отвратително сбиване с няколко твърдоглави германци. Момците с кожените панталони не разбираха от шега. Мат с неудоволствие си спомни за остатъка от онази нощ, която прекара в спешното отделение на някаква мюнхенска болница.
Сега, когато стоеше пред развалините на световноизвестния някога град, го обзе странна меланхолия. Мисълта, че от последното му посещение е изминало може би половин хилядолетие, му навяваше тъга.
Изведнъж поклонниците нададоха възбудени викове.
— Виждате ли? — Лакан успя да накара привържениците си да го изслушат въпреки шума. — Какво ви казах? Това е още един знак — Вудан ни показва пътя!
Мат вдигна очи и видя как в подножието на гигантския вал от руини се показа вход, огромна порта, която досега оставаше скрита.
Двете й крила се разтвориха със скърцане, разкриха тъмен коридор, който сигурно минаваше напряко през защитния вал.
Поклонниците закрещяха въодушевено и се затичаха срещу отворената порта.
— Етера! Етера! — викаха те.
Аруула също ускори крачка. Мат я следваше с мъка. Не му харесваше как тези хора, без да се замислят и със сляпо въодушевление се втурнаха натам, нямайки дори и най-малка представа какво ги очаква от другата страна.
Ами ако е капан?
Мат сметна за свой дълг да каже на Аруула, на Лакан и на другите онова, което знае.
— Почакайте де! — извика им. — Спрете за малко, по дяволите! Това не е Етера, чувате ли? Това е Мюнхен, град от старото време! Бях тук веднъж на младини и…
Поклонниците не му обърнаха внимание, дори Аруула, изглежда, не го слушаше. Всички се бяха устремили към една цел голямата порта, която им обещаваше достъп до блаженството.
— Вудан! Вудан! Вудан! — скандираха те. Тогава първите от тях стигнаха до тунела. Слепешката влетяха в него, като полудели от възторг. С крясъците си действаха заразително един на друг, бяха като в състояние на масово опиянение.
Мат искаше да задържи поне Аруула, но варварката се изплъзна от хватката му и продължи бързо напред, направо към отвора на тъмния коридор.
Мат спря, поколеба се за момент.
Ами ако наистина е капан? Неговият трениран по военному разум го съветваше да бъде предпазлив. От друга страна, не можеше да остави Аруула сама. И едно любопитство, чийто произход не можеше да си обясни рационално, го подтикваше да проучи старателно какво се намира от другата страна на вала.
С ругатня последва поклонниците, побърза след тях в мрака, който стана пълен в момента, когато двете крила на портата се заключиха с трясък зад тях. Вече нямаше връщане назад.
Радостните викове на поклонниците, които се втурнаха презглава в тунела, отекваха от високия свод. Най-отпред вече се виждаше бледа светлина, която с всяка следваща крачка ставаше все по-ярка — краят на пасажа.
Мат почувства как пулсът му се ускорява. Искаше най-сетне да разбере какво има от другата страна на високия като кула защитен вал.
Най-после стигнаха до края на тунела, излязоха на ярката слънчева светлина. Картината, която се откри пред тях, накара всички да занемеят.
Песнопенията на поклонниците рязко секнаха. Аруула замърмори някаква молитва, а Мат почувства как във всеки следващ миг всичките му съмнения и подозрения се разтварят в нищото.
Етера.
Всъщност, бяха я намерили.
Непосредствено пред тях се простираше широка улица, обградена от зелени дървета. От двете й страни се издигаха великолепни сгради — разкошни барокови постройки, както и дворци от стъкло, построени през късния XX век, чиито фасади блестяха на слънцето.
Удивлението на поклонниците беше почти безгранично.
Фасадите на всички къщи бяха празнично украсени с гирлянди и бяло-сини знамена, които се развяваха на прохладния пролетен въздух. Вятърът носеше стотици благоухания, смес от аромата на цветя и етерични масла, която действаше като балсам върху дробовете на поклонниците.