Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Засега обаче не виждаха нищо.
Нищо освен ниски хълмове и пуста степ, над чиято жълта трева непрекъснато вееше вятър. Тук-там минаваха покрай руините на къща, прекосяваха някое място за водопой, където пълнеха манерките си. Вудан не бе забранил пиенето на вода…
Накрая стигнаха до обширна равнина, която се простираше пред тях докъдето стигаше погледът. Изглеждаше като че ли далечният хоризонт се слива с мъглявото небе. Накъдето и да погледнеше човек, не виждаше нищо друго освен пуста степ, прекъсвана от време на време само от някой и друг храст и руини. От Етера нямаше и следа, а за рая да не говорим. Леко поотрезвели, поклонниците продължиха пътя си и гледаха пустата шир.
— Е, Лакан — Мат изрече онова, което си мислеха всички. Къде е сега Етера? Никъде не я виждам.
Водачът на поклонниците запази спокойствие, явно вярата му беше непоклатима.
— Имай търпение — отговори той, поклащайки глава. — Вудан ще ни води, ще ни показва пътя за Етера. Тя е там, дори и да не можем да я видим.
Мат хвърли изпитателен поглед към Лакан и се запита дали водачът на поклонниците не го заблуждава. Но спокойствието и убедеността, които излъчваше бившият дърводелец, доведоха Мат до заключението, че Лакан мисли съвсем сериозно онова, което казва. Поне самият той беше убеден, че е пратеник на Вудан…
Поклонниците продължиха пътя надолу по хълма и напред към безбрежната равнина.
По някое време песните им секнаха. Вече не изглеждаха така ентусиазирани, както в началото на поклонничеството си, обстоятелството, че никой не съзираше и следа от Етера, понижи духа на последователите на Лакан.
Затова водачът им подхвана със звучния си глас нова песен, която напомняше на Мат за средновековен хорал. Полека-лека се присъединиха и останалите, отначало колебливо, после все по-силно. Даваха си взаимно кураж, търсеха утеха в песента си и постепенно надеждата им се възвърна.
Изведнъж на Мат му се стори — или пък това беше само измама? — че забелязва нещо на хоризонта пред тях. Беше гледка, която не хармонираше с безкрайната равнина. Нарушаваше перспективата като в някоя зле нарисувана картина, създаваше впечатлението, като че ли огромната равнина ще свърши само след няколко хиляди метра пред тях.
Мат разтърка очите си, не искаше да повярва на онова, което виждаше, но колкото повече вървяха натам, толкова по-ясно разбираше, че не се е заблудил. От равнината пред тях се издигаше широкият гребен на хълм, който беше обрасъл с жълта степна трева и поради това не се забелязваше отдалеч.
— Виждате ли? — извика Лакан тържествуващ. — Казах ви! Това е пътят на Вудан! Той ще ни води…
Последователите му ликуваха, Аруула нададе въодушевени възгласи и дори самият Мат беше принуден да признае, че е впечатлен. Само преди миг би се заклел, че в степта няма нищо друго освен горещ въздух, а сега виждаше, че се е заблуждавал.
Колкото повече се приближаваха до тайнственото възвишение, толкова по-ясно ставаше, че всъщност това не е хълм, а някакъв вид защитен вал, който навярно служи, за да отклонява любопитните погледи от онова, което се намира отвъд него.
— Маура етера! — викаха поклонниците. — Маура етера стените на Етера. — Ликуването им се усилваше все повече и повече, въодушевлението им не познаваше граници.
Мат беше обзет от първите съмнения.
Ами ако се е заблуждавал? Ако това легендарно място наистина съществува? Място, където всичко си е както по неговото време? Нямаше ли да е фантастично…?
Хвана се, че се заразява от възторга на поклонниците. Въздържаше се да пее заедно с тях, но скептичният израз в очите му изчезна. Аруула видя това. Или го почувства? Удостои го с щастлива усмивка.
Колкото повече наближаваха защитния вал, толкова по-ясно осъзнаваха колко е огромен. Мат прецени, че височината му е приблизително петдесет метра. Каквото и да се крие зад него, трябва да е нещо ценно, щом някой си е дал толкова много труд да го замаскира.
От време на време на светлината на слънцето проблясваха отделни места от вала. Поклонниците смятаха това за знак на Вудан, който им показва пътя и поздравяваха всяко просветване с шумни радостни възгласи. Мат знаеше много добре какво е това. Видя, че валът е натрупан от руини и отломки, останки от къщи, коли и разни други неща от света, който някога познаваше. Късове бетон и камък, ръждив метал и безброй парченца стъкло се обединяваха в някакъв причудлив паметник на една загинала цивилизация.