Пир за врани

— Нямаш доказателство за това — каза Уолдър Реки.

— Не ми трябва доказателство. Познавам брат си.

— Брат ти е в Морски страж — настоя Реки. — Как може да е знаел, че сир Риман се връща в Близнаците?

— Някой му е казал — отвърна с горчивина Едвин. — Имал е шпиони в лагера, можеш да си сигурен.

„А ти имаш свои в Морски страж“. Джайм знаеше, че враждата между Едвин и Уолдър Черния е дълбока, но пет пари не даваше кой от тях ще наследи прадядо им като лорд на Брода.

— Ако ме извините, че прекъсвам скръбта ви — каза той сухо, — имаме да обсъждаме други въпроси. Щом се върнете в Близнаците, моля, уведомете лорд Уолдър, че крал Томен иска от него всички пленници, които сте взели на Червената сватба.

Сир Уолдър се намръщи.

— Тези пленници имат висока цена, сир.

— Негово величество нямаше да ги иска, ако цената им беше ниска.

Фрей и Реки се спогледаха и Едвин каза:

— Милорд дядо ми ще очаква овъзмездяване за тези пленници. „Ще го получи, когато ми порасне нова ръка“, помисли Джайм.

— Всички имаме очаквания. Кажете ми, сир Рейналд Уестърлинг между пленниците ли е?

— Рицарят на морските раковини? — Едвин се изсмя. — Него ще го намерите да храни рибите на дъното на Зелена вилка.

— Беше в двора, когато хората ни дойдоха да убият вълчището — обясни Уолдър Реки. — Уейлън му поиска меча и той го даде кротко, но когато стрелците удариха с арбалетите по вълка, грабна брадвата на Уейлън и скъса мрежата, която бяха хвърлили върху звяра. Улучиха го със стрела в рамото и с още една в корема, но успя да стигне до дървения мост и да се хвърли в реката.

— Остави диря от кръв по стъпалата — каза Едвин.

— Намерихте ли трупа му?

— Хиляда трупа намерихме. Като изкарат няколко дни в реката, всички си приличат.

— Чувал съм същото и за обесените — подхвърли Джайм, преди да излезе.

На другата сутрин от лагера на Фрей не беше останало почти нищо освен мухи, конска тор и бесилката на сир Риман — издигаше се самотна до Повален камък. Братовчед му Давен поиска да разбере какво ще се прави с нея, както и с обсадните машини, които бе построил, овни, кули и требушети. Предложи да довлекат всичко до Гарваново дърво и да го използват там. Джайм му каза да запали всичко, като почне с бесилката.

— С лорд Титос смятам да се справя лично. Няма да ми трябва обсадна кула.

Давен се ухили.

— Двубой ли, братовчед? Не изглежда честно, Титос е побелял старец.

„Поболял старец с две ръце“.

Вечерта със сир Илин се биха три часа. Този път беше добре. Ако беше наистина, Пейн щеше да го убие само два пъти. Пет-шест беше по-обичайното, а понякога ставаше и по-лошо.

— Ако продължа така още година, ще съм добър като Пек — заяви Джайм, а сир Илин отвърна с грак да покаже, че му е смешно. — Хайде да пийнем от хубавото червено вино на Хостър Тъли.

Виното се бе превърнало в част от нощния им ритуал. Сир Илин беше идеалната компания за пиене. Не прекъсваше, не възразяваше, не се оплакваше, не молеше за услуги и не разказваше дълги безсмислени истории. Само пиеше и слушаше.