Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
Абрастал вдигна очи.
— Не виждаш ли какво правя, Спакс?
Огнените й кичури лежаха на купчина на пода на палатката. Беше загърната в одеялото си и гола отдолу, доколкото можеше да прецени. Загледа я, когато отново започна да реже дълги кичури с ножа си, и въздъхна:
— Виждам, че убиваш страстта ми.
— Добре. Крайно време беше. Никога нямаше да легна с тебе, баргаст.
— Не това е важното. Желанието ми носеше удоволствие.
— Това е жалко.
Спакс сви рамене.
— Аз съм грозен. Така се оправяме грозните мъже всеки един проклет ден.
— Спиш с дъщеря ми.
— Тя го прави само за да те ядоса.
Абрастал спря да реже и го погледна.
— И успя ли?
Спакс отвърна ухилен:
— Това й разправям всяка нощ. За всичките ти клетви, за пяната на устата, за гнева и беса ти.
— Грозен и умен. Убийствено съчетание за мъж.
— И за жена.
— Какво искаш?
— Съгледвачите ми са се върнали от брега, ваше величество. С вести.
Тя най-сетне долови нещо в него, в тона му или в погледа му, защото бавно се изправи.
— Обкръжени ли сме, Боен главатар?
— Никакъв враг не е забелязан на фланговете, ваше величество.
— Тогава какво? Както виждаш, съм въоръжена и търпението ми се скъсява като косата ми.
— Видели са кораби. Рехава флота.
— Какви кораби? Под чий флаг?
— Ледерийски, ваше величество.
Изведнъж тя скочи. Косата й бе остригана едва наполовина, но захвърли ножа. Одеялото се хлъзна надолу и Спакс зяпна великолепното й тяло.
— Ваше величество, бих могъл да се примиря с тази къса коса.
— Махай се оттук… и прати вестоносец до Брис.
— Не е нужно, ваше величество — за вестоносеца имам предвид. Двамата с Араникт идват към лагера.
Тя се заоглежда за дрехите си.
— Това е било планирано!
Спакс сви рамене.
— Вероятно. Но пък защо да не ни кажат? По съм склонен да мисля, че този жест е направен от краля, изцяло по негово решение.
— Може и да си прав — изсумтя Араникт. — Какво още са видели съгледвачите?
— Десанти, ваше величество. Батальонна сила, ледерийска пехота и помощни. И повече продоволствие, отколкото изобщо ще трябва за един батальон.
— Имперското знаме ли веят? Крал Техол ли ги командва?
— Не, само знамето на батальона, доколкото са могли да преценят съгледвачите ми. Във всеки случай едва предната нощ съгледвачите ми са разбрали, че ги следват ездачи. Те също скоро ще стигнат до нас.
Тя все още стоеше пред него в целия блясък на голотата си.
— Какво правиш още тук?
— Отговарям на въпросите ви, ваше величество.
— Приключих с въпросите си. Напусни.
— Още една подробност, които може би ще е ви е интересно да научите — каза Спакс. — Сред помощните, ваше величество, има воини Теблор.
Абрастал и Боен главатар Спакс ги чакаха пред палатката на кралицата. И двамата носеха пълните си регалии. Кралицата изглеждаше величествено, въпреки че косата й от едната страна бе остригана, а Бойният главатар на гилките се бе накичил с оръжия и носеше дълго до глезените наметало, направено от черупки на морски костенурки. „Какво значи това? Какво се е случило?“
Абрастал заговори първа.
— Принц Брис, изглежда, скоро ще посрещаме гости.
— Преди да сте запитали — отвърна Брис, — не беше уговорено предварително. Но последните вестоносци, които пратих до брат си, му съобщиха подробно каквото знаехме тогава за маршрута ни. По това време бяхме на десет дни преход в Пустинните земи.
— Все пак разчетът на времето изглежда… необичаен.
— Цеда на моя брат е в състояние да усети, дори от голямо разстояние, магически усилия да се търси подземна вода. — Кимна към Араникт. — Както знаете, легионните ни магове извършваха такива ритуали още откакто напуснахме Пустинните земи.
Абрастал отвърна мрачно:
— Вашият Цеда е могъл да ни проследи по извличането на вода от земята… докато си седи удобно в двореца в Ледерас? Очаквате ли да повярвам на това обяснение, принце? Дори един бог не би могъл да стигне толкова далече.
— Мм, щом казвате.
Вече чуваха тропота на коне от югоизток и лагерът на Болкандо изведнъж се раздвижи: изтощените, измъчени войници напускаха биваците си, за да се струпат около главния път между двете редици палатки. Извисиха се гласове и Араникт успя да види авангарда. Примижа към знамената.
— Ваше височество — обърна се тя към Брис. — Ледерии, да. Но не мога да разпозная хералдиката — кой батальон е това?
— Нов, доколкото виждам — отвърна Брис.
Батальонният командир вдигна ръка да спре отряда си, а след това препусна напред и спря на десет крачки от Брис и останалите. Слезе с дрънчене на броня, смъкна шлема си, пристъпи и коленичи пред принца.