Сакатият бог

— Значи без Болкандо всъщност щяхме да вървим слепешком. Ако Абрастал не бе решила, че е в интерес на кралството й да се включи… Брис, да не би грешно да преценихме адюнктата от самото начало? Да не би да попаднахме в капана на предположението, че тя знае повече, отколкото всъщност знае, и че всичко, което се е наела да направи, наистина е постижимо?

— Зависи.

— От какво?

Той се пресегна и взе новата пръчка ръждивец.

— От това дали ще успее да мине през Стъклената пустиня.

— Което е невъзможно.

Брис кимна.

— Да.

— Брис, дори адюнктата не може да наложи на малазанците си да постигнат невъзможното. Светът ни поставя физически граници и трябва да се примирим с тях, иначе тези граници ще ни убият. Огледай се — ние сме почти без храна и вода. А тази земя няма какво да ни даде, и както всички селяни са избягали или изгинали, така и ние сме изправени пред същата сурова реалност. Тази страна е унищожена.

Сякаш се бе загледал в небето.

— Баща ми не беше човек с въображение. Не можеше да разбере мен и Техол — особено Техол. Брат ни Хул, е, той в началото бе съвършеният най-голям брат, но бе обявен за мъртъв в очите на татко. — Помълча няколко мига, докато пушеше, след което продължи: — Освен всички учители, които ни бяха натрапили, баща ни настоя да ни предаде единствения си урок. Дори това да ни убиеше, искаше да ни научи колко ценен е прагматизмът. Който, както съм сигурен, че разбираш добре, не е нищо повече от убедено признаване на реалността: на нейните ограничения, на изискванията й и на потребностите й.

Араникт кривна глава, зачудена от посоката на мислите му.

— Скъпи, от всички хора, които познавам, точно името на Техол не ми хрумва, когато мисля за прагматизъм.

— А за мен какво ще кажеш?

— Ти да. Ти си ненадминат майстор с меча в края на краищата. Хул така и не познавах, така че за него не мога да кажа.

— Значи заключаваш, че от тримата братя Бедикт само аз съм попил суровите уроци на баща ни по прагматизъм.

Тя кимна.

Брис отново извърна поглед, този път на югоизток.

— Колко далече е оттук брегът според теб?

— При добър марш — на три дни. Стига картите на кралицата изобщо да са точни.

— О, сигурен съм, че са точни — промърмори той.

— Вече е време да тръгваме — каза Араникт.

— Днес ще си дадем почивка, мила.

Тя го изгледа.

— Един ден почивка — точно в този момент — може да се окаже неразумно решение.

Брис захвърли пръчката, очите му проследиха огънчето.

— Преди да… си промени мнението за нещата, Техол стана най-богатият човек в Ледер, Араникт. Запитай се: как би могъл да постигне това, ако беше пълен провал в прагматизма? — Обърна се към лагера. — Днес изяждаме последната си храна и изпиваме последната си вода.

— Брис?

— Мисля да отида до лагера на Болкандо. Ще ме придружиш ли, мила?