Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Поради чуждоземната си култура и произход мютите не можеха да се разглеждат като съюзници, но тяхната концепция за воюване заслужаваше уважение. Годините на търгуване бяха довели до състояние на приятелски неутралитет. Никакви дарове за приятелство не бяха разменяни, никакви планове не бяха обсъждани, но през последните няколко години територията на Плейнфолк беше станала буферна зона, защитаваща границите на Ни-Исан. Войнствените племена сега бяха въоръжени с допълнителни оръжия, които, ако всичко вървеше по план, щяха да ангажират дългите кучета в изтощителна война.
По съвет на Йеясу Йоритомо даде производствен лиценз за летящи коне на Киомори Мин-Орота, чиито земи, граничещи с Източното море, лежаха непосредствено отвъд водата на север от Арон-Гирен. Бащата на Киомори се беше оженил за една от лелите на Йоритомо и Мин-Орота беше в списъка фудай.
Когато снеговете надебеляха и затрупаха старата година, Тоширо се върна с първото си официално съобщение: един летящ кон се беше приземил близко до Бу-фаро, пристанище на езерото Ери на западната граница на владението на Яма-Шита. С двама конници: едно дълго куче на име Брикман и неговата придружителка, мютка, боец от племето М’Кол.
Летящият кон и конниците му бяха откарани по канала и речната система в Ро-дирен и оттам до Херън Пул. При първото посещение на Тоширо работилниците още не бяха построени, но той беше донесъл скици на чуждестранния апарат заедно с описания на Брикман, дългото куче с кафява кожа, и на Клиъруотър, синеоката му мютска придружителка.
След началната си нерешителност Брикман се оказа забележително сговорчив. Мютката, от друга страна, беше информирала Яма-Шита — с дължимото уважение и посредством обичайните средства, — че М’Кол са доставили летящия кон с уговорката при следващото пътуване на корабите с колела по големите езера тя и дългото куче да бъдат върнати в родината й.
Но такава уговорка нямаше. Въпросът за окончателната съдба на лицата, доставили летателния апарат, не беше повдиган от белокосия водач на търговския съвет на М’Кол. И Яма-Шита нямаше никакво намерение да преразглежда споразумението с някаква си мютка. След като стъпеха на територията на Ни-Исан, мютите ставаха роби и нямаха никакви права. Но дори и случаят да беше различен, поради самата природа на начинанието искането на Клиъруотър беше обречено на провал. Беше жизненоважно Федерацията колкото се може по-дълго да не научи какво се крои. Ако тя и дългото куче се върнеха при Плейнфолк и попаднеха в ръцете на врага, това вече нямаше да е тайна.
Тъй като мютката нямаше никаква по-нататъшна роля, тя беше дадена под опеката на генералния консул Накане То-Шиба, племенник на господаря на владение със същото име. Накане беше постоянен представител на шогуна в двора на Мин-Орота. Във всички зависими владения имаше назначени от Йоритомо военни на подобни постове. Те заемаха величествени резиденции в частни имения, поддържани от шогуната, които служеха и като база на екипи местна администрация, данъчни инспектори и по един полк правителствени войници.
В Херън Пул бяха завършени необходимите сгради и екип от дълги кучета, доведени от мини и каменоломни, беше определен да работи под ръководството на местни занаятчии. Дългокосият Брикман бързо се беше изявил като идеален надзирател, напълно отдаден на възложената му задача. Освен това беше надарен със забележителен интелект и проявяваше остър интерес и разбиране към всеки аспект на обществото на майсторите на желязо — изкуството, културата, обичаите и традициите, духовните идеали. Мин-Орота беше толкова трогнат от това, че поиска разрешение той да учи японски.
Йеясу предаде писмено искане до шогуна с приложена бележка, препоръчваща отказ. За първи път Йоритомо и управителят бяха единодушни. Въпреки готовността си да сподели уменията и знанията си дългото куче беше чужденец, ренегат, и поради това нямаше право на такава висока чест. Езикът на Ни-Исан беше свещена реликва от Света преди и трябваше ревниво да се пази. Не биваше да бъде унижаван от чужди влияния и, преди всичко, никога не трябваше да се разрешава да излиза от устата на недостойни. Йоритомо, като и неговите пратеници, можеше да говори езика, наричан от дългите кучета бейсик, но това беше просто средство, чрез което можеха да обсъждат поверителни въпроси в присъствието на други.