Сборник "Войните на Амтрак"

Без да знае за изложението, направено от негово име, Брикман продължи да работи неуморно и в началото на март направи много подобрена версия на доставения от него летателен апарат. Той трябваше да излети от върха на една висока скала, планирайки като морска птица. Беше направена и подготовка за производство на още няколко самолета, но трябваше да се намери подходящ механизъм, който да ги движи във въздуха. Една от възможностите беше парата, но никоя от съществуващите парни машини не беше достатъчно малка, а и не можеше да се захранва с дърва или въглища, докато летателният апарат е във въздуха! Ако решението беше парата, трябваше да се създаде нова машина на съвършено нов принцип. Брикман усърдно се залови за работа. Впечатлен от енергията му и от безупречното му поведение, във всяко отношение равно на самурайското, господарят Кио Мин-Орота търсеше някакъв начин да го възнагради за множеството полезни прибори, създадени от неуморния му ум. Брикман беше гъска, тласкана от някаква вътрешна принуда да снася златни яйца. И тя трябваше да бъде хранена добре и да й се осигури удобно гнездо, докато не дойде времето да й се извие шията.

Също като мютите, и дългите кучета имаха статус на роби, но Мин-Орота чувстваше, че Брикман е специален случай, който изисква по-добро отношение. И така, сякаш по магия, Брикман беше настанен в малка, но удобна къща, пълна с прислужнички — лични робини корейки. Господарят Мин-Орота прие пламенните му благодарности, но не му каза, че корейците, също като тайландците и виетнамците, са едни от „нечистите“ видове и са от по-долните слоеве на обществото на майсторите на желязо. За един истински син на Ни-Исан — самурай от благородно семейство — осигуряването на такива непълноценни слуги се смяташе за смъртна обида; за дългите кучета, които не бяха запознати с тези тънкости, това беше невъобразим лукс.