Сборник "Войните на Амтрак"

Техните нощни посещения, които според обичая не се очакваше човек да откаже, бяха изпълнени с изключително благоразумие, равно на това, проявявано от дворцовите дами. А по-сетнешното им поведение не намекваше с нищо за онова, което се беше случило. Всички бяха също така любезни и почтителни, както и преди. Тоширо не беше казал нищо на баща им — предпочиташе да мисли, че капитанът няма представа какво става. Опитът обаче, който проявяваха неговите дъщери, не можеше да е постигнат без известна степен родителско наставление. Макар че това беше нещо, което Камакура никога не беше обсъждал, Тоширо знаеше, че майка им някога е била куртизанка. И му беше ясно, че топлината на прегръдките им се подхранва от изгарящо честолюбие.

Двамата ездачи, съпровождащи Камакура, слязоха от конете си и се присъединиха към охраната, а Камакура и Тоширо продължиха под сводовете на външната и вътрешната кула и влязоха в главния двор на двореца. Цивилните — главно търговци от нисък ранг, — които се намираха на моста, паднаха на колене и долепиха лица до талпите. Железните подкови на конете изпратиха в главите им гръмотевично ехо.

Понеже Тоширо бе член на рода на Хазе-Гава, фамилните му имения бяха при обърнатите към морето северни граници. Само две владения бяха също толкова отдалечени — Фу-Джи и На-Шува, чиито земи лежаха на северозапад и североизток от Хазе-Гава. Отвъд тях бяха Фог Пийпъл[46]. Камакура, от друга страна, живееше на Арон-Гирен. Като близък приятел и учител по владеене на меча беше естествено той да предложи дома си на по-младия мъж, макар че на пратениците винаги се осигуряваше квартира в най-близкия дворец, където пристигнеха. Шогунът имаше четири други великолепни крепости на брега и многобройни резиденции из владенията на То-Йота. Тоширо благодари на Камакура за поканата и обеща при първа възможност да вечеря с него. За нещастие не можеше да прави никакви планове, докато не докладва на шогуна. Само тогава щеше да знае дали ще има време да сподели прекрасните удоволствия на семейния живот в дома на Камакура, преди да бъде изпратен да изпълни някоя нова задача. Междувременно помоли капитана да предаде искрените му поздрави на Йокио, съпругата си, и на петте й дъщери, чиято несравнима красота, себеотрицателна преданост и девствена скромност били чест за техните родители. И така нататък, и така нататък.