Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— О, мислех, че знаеш. Преди около две години един от младите служители, пристигащ направо от Англия започна да атакува Ейдриън. Тя беше на шестнадесет, може би на седемнадесет, а той на двадесет и две, огромен като къща, по-голям от Йан, името му беше Байрон. Мислеше си, че е лорд Байрон на гуляите и започна кампания. Бедното момиче беше смутено. Йан го предупреди за последен път. Нахалникът продължи да се обажда. Тогава Дънрос го покани в гимнастическия салон на Шек-О, сложи ръкавици — знаеше, че мошеникът се прави на боксьор и направи необходимото, за да го превърне в каша.
Другите се изсмяха.
— Видя ли го? — попита Ши-Тех.
— Разбира се, че не. Те бяха сами, за Бога, но мръсният глупак беше наистина зле. Не бих искал да отивам срещу тай-пана — не, когато му е прекипяло.
Ши-Тех погледна отново към Дънрос.
— Може би ще направи същия номер на този малък скапаняк — каза той щастливо.
Те наблюдаваха. С надежда. Крос се отдалечи с Брайън Куок.
Дънрос изкачваше стъпалата бързо към трибуните с привичната си лекота и спря до тях.
— Здравей скъпа, рано си станала — поздрави той.
— О, здравей, тате — каза Ейдриън стресната. — Не вид… Какво е станало с лицето ти?
— Блъснах отзад един автобус. Добро утро, Хейпли.
— Добро утро, сър. — Хейпли стана и отново седна.
— Автобус? Ягуара ли си блъснал? О, получи ли фиш? — попита с надежда, тъй като тя самата беше получила три през тази година.
— Не. Станала си рано, нали? — повтори той, като седна до нея.
— Всъщност, закъснели сме. Цяла нощ не сме спали.
— О? — въздържа се да зададе незабавно четиридесет и осем въпроса и вместо това каза: — Трябва да си уморена.
— Не. Всъщност не съм.
— Какво има, празненство?
— Не. Става въпрос за нещастния Мартин. — Тя сложи нежно ръката си върху рамото на младежа. Дънрос с усилие успя да се усмихне. Прехвърли вниманието си върху младия канадец.
— Какъв е проблемът?
Хейпли се поколеба, след това му разказа какво се случи във вестника, как издателят се обади и Крисчън Токс прекъсна неговите серии, основани на слухове.
— Това копеле ни е продало. Той е разрешил на издателя да ни цензурират. Зная, че съм прав.
— Как? — попита Дънрос, мислейки: „Какво безсърдечно малко копеле си ти.“
— Съжалявам, но не мога да разкрия източника си.
— Той наистина не може, татко, това е посегателство върху свободата на печата — защити го Ейдриън.
Хейпли беше свил юмруци, след това разсеяно сложи ръката си върху коляното на Ейдриън. Тя я покри с едната си ръка.
— „Хо-Пак“ е закопана в земята за нищо.
— Защо?
— Не зная. Но Горнт — тай-пановете са зад нападението, а това няма смисъл.
— Горнт да е зад него? — Дънрос се намръщи при тази мисъл.
— Аз не казах Горнт, сър. Не казах това.
— Не го е направил, татко — каза Ейдриън. — Какво трябва да направи Мартин? Трябва ли да се оттегли или да преглътне гордостта си…
— Аз просто не мога, Ейдриън — каза Мартин Хейпли.
— Нека татко да говори, той знае.
Дънрос видя прекрасните й очи, обърнати към него и почувства топлина от уверената й невинност.
— Две неща: Първо, връщаш се веднага. Крисчън има нужда от всяка помощ, която може да получи. Второ, т…
— Помощ?
— Не си ли чул за жена му?
— Какво за нея?
— Не знаеш ли, че е мъртва?
Те втренчиха в него неразбиращи погледи. Набързо им разказа за Абърдийн. Двамата бяха шокирани, а Хейпли заекваше:
— Господи, ние… не сме слушали радио или нещо друго… ние просто танцувахме и разговаряхме… — Той скочи и понечи да си тръгне, а след това се върна. — Аз… най-добре да тръгвам веднага. Иисусе!
Ейдриън се изправи на крака.
— Ще те закарам.
Дънрос каза:
— Хейпли, ще помолиш ли Крисчън да пише с големи, черни букви, че всеки един, който се е топнал или е плувал трябва да се прегледа незабавно — много е важно.
— Ясно!
Ейдриън попита разтревожена:
— Татко, видя ли доктор Тулей?
— О, да — каза Дънрос. — Прочистен отвътре и отвън. Тръгвайте!
— А какво беше второто нещо, тай-пан? — попита Хейпли.
— Второто нещо е, че трябва да помниш, че парите са на издателя, ето защо неговият вестник и той могат да правят каквото желаят. Но издателите могат да бъдат убеждавани. Чудя се например, кой се е свързал с него и защо той се е съгласил да се обади на Крисчън… ако си напълно сигурен, то онова, което знаеш, е вярно.