Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— Какво има, Алексей?
— Нищо, тай-пан — отговори Травкин, чувствайки се омърсен. — Мислих си за това, което сте преживели снощи. — Новината за пожара в Абърдийн беше заляла радиото, особено сърцераздирателният разказ на свидетелката Винъс Пун, който беше във фокуса на репортажите. — Беше ужасно за останалите, нали?
— Да. — Досега беше известно за смъртта на петнадесет изгорени и удавени, включително две деца. — Ще са необходими дни, за да открият колко души в действителност са загинали.
— Ужасно — каза Жак. — Когато чух за това… ако Сюзан беше тук и ние щяхме да попаднем там. Тя… Любопитно е какъв е животът понякога.
— Противен огнен капан! Никога преди не ми се беше случвало — каза Дънрос. — Десетки пъти сме се хранили там. Ще говоря с губернатора за тези плуващи ресторанти.
— Но с теб всичко е наред, нали? — попита Травкин.
— Да, няма проблеми — Дънрос се усмихна мрачно. — Освен, ако не сме хванали круп от плуването в оная помийна яма.
Когато „Плуващият дракон“ внезапно се преобърна, Дънрос, Горнт и Питър Марлоу бяха във водата точно под него. Мегафонът на полицейския катер изрева смразяващо и всички те отчаяно скочиха. Дънрос беше добър плувец и с Горнт се измъкнаха, въпреки че водата ги дърпаше назад. Когато главата му се потопи под водата, той видя, че Марлоу е в беда. Той се остави врящото течение да го отнесе, тъй като корабът заседна на една страна и се хвърли напред към Марлоу. Пръстите му намериха ризата, хвана я здраво и се завъртяха заедно, удряйки се в палубата. Ударът почти го зашемети, но той се облегна на Марлоу и когато течението отслабна, той започна да рита нагоре към повърхността. Главите им се показаха от водата заедно. Марлоу задъхан поблагодари и забърза към Фльор, която висеше отстрани на преобърнатия катер заедно с други. Около тях беше хаос. Дънрос видя Кейси да се гмурка за някого. Горнт не се виждаше никъде. Бартлет се показа с Крисчън Токс и заплува към един спасителен пояс. Увери се, че Токс се е хванал здраво за спасителния пояс, преди да извика към Дънрос:
— Мисля, че течението е засмукало Горнт и, че там има една жена… — и незабавно се гмурна пак.
Дънрос се огледа. Сега „Плуващият дракон“ беше почти на една страна. Почувства лека подводна експлозия и за момент водата около него завря. Кейси се показа за въздух, напълни дробовете си и отново се плъзна под повърхността. Дънрос също се гмурна. Беше почти невъзможно да вижда, но търсеше пипнешком. Заплува около кораба, търсейки и остана долу, толкова дълго, колкото можа след това се показа на повърхността внимателно, тъй като имаше много плувци, все още претърсващи наоколо. Токс се давеше с морска вода и несигурно висеше на спасителния пояс. Дънрос доплува и го забута към един моряк, като знаеше, че Токс не умее да плува.
— Дръж се, Крисчън… сега си о’кей.
Токс отчаяно се опита да говори като се давеше:
— Моята… моята жена е… тя е долу т… долу там… долу…
Морякът доплува.
— Аз го поемам, сър. Вие добре ли сте?
— Да… да… Той казва, че жена му е потънала долу.
— Боже! Не видях никого… Ще извикам помощ! — морякът се обърна и закрещя към полицейската лодка за помощ. Няколко моряка се хвърлиха от борда и започнаха да търсят. Дънрос се огледа за Горнт, но не можа да го види. Кейси се показа запъхтяна и се хвана за преобърнатия катер, за да си поеме въздух.
— Добре ли си?
— Да… да… благодаря на Бога — изрече тя шепнешком, а гърдите й се повдигнаха — има една жена там долу, китайка струва ми, се видях я да потъва.
— Видя ли Горнт?
— Не… Може би той е… — Тя се придвижи към лодката. Хора с усилия се придвижваха към мостчето, други се бяха струпали на палубата.
Бартлет се показа на повърхността за кратко и се гмурна отново. Кейси пое дълбоко въздух и се плъзна в дълбините. Дънрос тръгна след нея малко вдясно.
Те тримата претърсваха, докато всички останали бяха в безопасност на катера или на сампаните. Не намериха жената.
Когато Дънрос се прибра вкъщи, Пенелоуп беше дълбоко заспала.
— Йан?
— Да. Спи, спи, скъпа.
— Добре ли прекара? — попита тя сънено.
— Да, спи, спи.
Тази сутрин, когато излезе от голямата къща, тя все още не се беше събудила.
— Чу ли, че Горнт успял, Алексей?
— Да, да чух, тай-пан. Божа работа.
— Какво имаш предвид?