Операция „Червена буря“ [bg]

— Правил ли си това преди? — поинтересува се лейтенантът.

Никълс кимна.

— На Фолклендските острови. Ние бяхме изпратени там една седмица преди инвазията, за да разузнаем някои неща. Правехме съвсем същото като сега.

— По радиото не ми споменаха нищо за инвазия.

— Лейтенант, вашите морски пехотинци ще извършат десант точно на това място. И на мен никой нищо не ми е казал, но ние не сме изпратени тук, за да търсим място за футболно игрище, нали? — Никълс беше на около тридесет и шест години и скоро щеше да навърти двадесет години служба във въоръжените сили. Той беше най-възрастният член на групата и няколкото дни служба под командването на аматьор, който бе по-старши по ранг от него, го бяха направили раздразнителен. Хубавото на този млад метеоролог беше, че поне се вслушваше в съветите на останалите.

— Добре, от нас също се иска да се качим на този хълм, за да наблюдаваме. Какво ще кажете за онзи по-нисък хълм западно от големия връх?

— Ще трябва да заобиколим много, за да го изкачим, без да бъдем забелязани, но мисля, че можем да се настаним там. Стига руснаците да не са твърде бдителни.

— Добре, щом преминем този път, ще се движим в група. Вие ще ни водите, сержант Никълс. Предлагам да си починем малко. Изглежда, че ще трябва да вървим доста, преди отново да имаме възможност да спрем.

— Осем мили до подножието на хълма. Трябва да сме там до залез.

Едуардс погледна часовника си.

— Добре, тръгване след един час. — Той отиде при Вигдис.