Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Винкавек се усмихна на Айла.
— За мен няма нищо по-добро от това да се разположа близо до Лъвския бивак — отвърна той.
Тогава с широка крачка в бивака влезе Талут и приветства гръмогласно водачите на Мамутския бивак.
— Винкавек! Авари! Значи най-сетне успяхте! Какво ви забави толкова?
— Спирахме по пътя на няколко места — отвърна Винкавек.
— Кажи на Тюли да ти покаже какво и е донесъл — подхвърли Нези.
Тюли все още изпитваше известно неудобство и не се зарадва на думите на Нези, но разтвори длан и показа кехлибара на брат си.
— Тези парчета са възхитителни — каза Талут. — Виждам, че сте решили да завъртите малко търговия. Знаеш ли, че Върбовия бивак има бели спираловидни раковини?
— Винкавек иска нещо повече от морски раковини — обясни Нези. — Той иска да направи предложение на Айла… за неговото огнище.
— Но тя е Обещала на Ранек — отговори Талут.
— Едно Обещание не означава нищо — каза Винкавек. Талут изгледа последователно Айла, Винкавек и Тюли.
После се разсмя.
— Е, тази Лятна среща ще се помни дълго време.
— Всъщност ние се забавихме не само поради спирането в Кехлибарения бивак — каза Авари. — Като те видях, Талут, с буйната ти червена грива и се сетих. Доста време се опитвахме да заобиколим един пещерен лъв с червеникава грива, но той изглежда беше тръгнал в същата посока, в която се движехме и ние. Не видях други, но мисля, че е добре да предупредим хората, че наоколо се навъртат лъвове.
— Тук винаги са се навъртали лъвове — каза Талут.
— Да, но този се държеше странно. Лъвовете обикновено не обръщат голямо внимание на хората, но ми се стори, че той ни дебнеше известно време. Толкова се беше приближил, че една нощ не можах да заспя. Беше най-големият пещерен лъв, който съм виждала. Още треперя като се сетя за него — каза Авари.
Айла слушаше внимателно със сбърчени вежди. После поклати глава. „Не. Просто съвпадение“ — помисли си тя. — „Има толкова много големи пещерни лъвове“.
— Като се установите, елате на празното място. Разговаряме за лова на мамути и Огнището на Мамута планира ловната церемония. Няма да навреди наличието на още един Викач. Сигурен съм, че ще искате да имате мамутско месо за Сватбеното пиршество, още повече щом ти, Винкавек, възнамеряваш да си част от него! — каза Талут — Понечи да си тръгне, но се обърна към Айла. — Тъй като ще идваш с нас на лов за мамути, защо не се върнеш с мен, за да вземеш копиехвъргача си. Аз и без това щях да дойда да те викам.
— И аз ще дойда с теб — каза Тюли. — Трябва да отида в Бивака на женствеността и да се видя с Лати.
— Този е с добро качество. Особено за сечива като длета, рендета, дрелки — каза Джондалар, приклекнал на един крак, като разглеждаше гладката сива вътрешност на кремък с фина структура. Беше използвал едно специално оформено парче от рог, достатъчно здраво, за да не се счупи, за да извади оголената силикатна буца от коренната варовикова скала. След това я разчупи с каменен чук.
— Уимез казва, че тук се намират едни от най-добрите парчета — отбеляза Дануг.
Джондалар махна с ръка към перпендикулярната скална фасада на един речен пролом, ерозирала с времето от бушуващата вода. Изпод не толкова твърдия варовик изпъкваха други буци кремък, обгърнати от матово бяла кора.
— Кремъкът винаги е най-добър, когато успееш да го получиш от източника му. Това тук прилича на кремъчната мина на Даланар, а неговият камък е най-добрият в нашия район.
— Вълчият бивак определено смята, че това е най-добрият кремък — каза Тарнег. — Първият път, когато дойдох тук, бях с Валез. Да бяхте видели как се разбесня. Понеже това място е много близо до техния Бивак, те го броят за тяхно. Ти постъпи съвсем правилно, Джондалар, като им поиска разрешение да дойдем.
— Това беше обикновена учтивост. Знам как Даланар гледа на своята мина.
— Какво толкова специално има в този камък? Често съм се натъквал на кремък във водосборни басейни на реки. — каза Тарнег.
— Понякога можеш да намериш добри късове, изровени водата край реките и те са много по-лесни за изваждане. Ако ги изкопаваш от скалата си е трудна работа. Обаче камъкът съхне, когато стои на открито дълго време — каза Джондалар. — Тогава се цепи на по-малки и по-къси отломъци.
— Ако е бил на повърхността твърде дълго време, Уимез понякога заравя кремъка в мокра почва за известно време, за да го направи по-лесен за обработване — обади се Дануг.
— И аз съм го правил. Помага, но зависи от размера на отломъка и от това, колко е сух. Ако е голям, не може да е твърде стар. Този метод е най-подходящ при малките парчета, дори колкото яйце, но те почти не са подходящи за обработване, освен, ако не са наистина с отлично качество.