Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Тарнег, ти някога бил ли си се с друг мъж? — попита Дануг.
Бъдещият водач изгледа за миг по-младия си братовчед.
— Имало е един-два случая, но малко са мъжете, които се осмеляват да ме предизвикат. Подобно на теб и аз съм по-едър от повечето мъже. Макар че понякога в състезанията има повече бой, отколкото признаваме.
— Знам — каза Дануг със замислено изражение.
— Но поне се провеждат под зоркото наблюдение на хора, които няма да допуснат някой да бъде наранен, без да се настървяват и да искат отмъщение. — Тарнег погледна към небето. — Наближава пладне, закъсняваме. Да побързаме да чуем какво ще кажат за лова на мамути.
Когато Айла и Талут стигнаха празното пространство, той я заведе при едно малко възвишение в единия му край, което съвсем естествено служеше като място за събиране на малки групи и се използваше за обикновени и специални срещи. И в този момент тук се бяха събрали хора и Айла обиколи с поглед тълпата, надявайки се да мерне някъде Джондалар. Напоследък успяваше да го зърне само при подобни обстоятелства. Откакто бяха пристигнали, той сякаш се бе изгубил в тълпата. Излизаше от Хвощовия бивак сутрин и се връщаше късно вечер и то не винаги. А когато успееше да го забележи, той често беше с някоя жена, обикновено всеки път различна. Тя се улови, че бе започнала да отправя язвителни забележки пред Диджи и някои други жени относно твърде големия брой на неговите партньорки. И не беше единствената в това отношение. Чу, че Талут се пита дали Джондалар не се опитва да навакса, заради зимата само в един кратък сезон. За подвизите му се говореше из много Биваци, често с хумор и двусмислено възхищение, предизвикано както от издръжливостта му, така и от явната му привлекателност. Не за първи път вниманието, което жените му отделяха, беше предмет на коментарии, но сега за пръв път това изобщо не го интересуваше.
Айла също се смееше на приказките, но в тъмнината на нощта гълташе сълзите си и се питаше какво не и достигаше, че той никога не пожела нея? Въпреки това имаше нещо странно успокояващо в това, че го виждаше с много различни жени. Поне знаеше, че не е намерил една единствена, която да заеме нейното място.
Тя не знаеше, че Джондалар се опитва да стои колкото е възможно по-далеч от Хвощовия бивак. В затвореното пространство на шатрата той много повече мислеше за това, че тя и Ранек спят заедно — е, не бяха в едно легло всяка нощ, тъй като тя усещаше, че понякога се нуждае от спокойствието на собствената си постеля — но бяха един до друг. През деня беше лесно да се навърта на площадката за обработване на кремък, а това водеше до покани за срещи с хора и гостуване на обед и вечеря. За първи път, откакто бе навлязъл в младежките си години, той си създаваше приятели сам, без помощта на брат си и откри, че това не е толкова трудно.
Освен това жените му предоставяха поводи да отсъства от шатрата нощем, ако не през цялата нощ, то поне до късно. Той не изпитваше почти никакви истински чувства към която и да е от тях, но се чувстваше виновен, че ги използва за място, където може да се крие и компенсираше за това по начина, който познаваше най-добре, поради което те съвсем не можеха да му устоят. Опитът на много жени показваше, че красивите мъже като Джондалар се грижеха повече за собственото си удовлетворение, отколкото за това на жената, но той беше достатъчно умел, за да накара която и да е жена да се почувства добре и удовлетворена. За него това беше едно освобождаване, преставаше да се бори със собствените си мощни импулси, както и да се опитва да се справи с обърканите си чувства; той се наслаждаваше на жените по същия начин, по който им се бе наслаждавал винаги — твърде повърхностно. Жадуваше за по-дълбоките чувства, които винаги беше търсил и които никоя жена, освен Айла, не беше предизвикала у него.
Айла видя как той се връща от кариерата за кремък на Вълчия бивак заедно с Тарнег и Дануг и както често ставаше, когато го съзреше, усети, че сърцето и се разтуптя по-бързо и гърлото и пресъхна. Видя как Тюли приближи към тримата мъже и после се отдалечи с Джондалар, докато Тарнег и Дануг продължиха да вървят към тях. Талут махна на двамата да дойдат.