Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Ловци на мамути
Ловци на мамути - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ловци на мамути

Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:

Ловци на мамути
1 ... 307 308 309 310 311 312 313 314 315 ... 362
Перейти на страницу:

Но Вълчо не прекарваше всичкото си време в границите на Хвощовия бивак. Той често се спускаше на ливадата, при конете, и изчезваше на лов самичък, или с отделни хора, най-често с Айла, но понякога и с Джондалар, Дануг или, колкото и да беше странно за мнозина, с Фребек.

Фребек го викаше при себе си и го превеждаше през навеса за конете, за да го държи настрана от другите. Вълчо действително плашеше хората и това можеше да има доста неблагоприятно въздействие върху делегациите, които идваха да ухажват Айла от името на някой мъж. Мъжете не се интересуваха от събиране с Айла, те знаеха, че тя е Обещана на Ранек. Не търсеха партньорка, а сестра. Делегациите идваха с предложения да я осиновят.

Колкото и дълбоко да бе вникнала в характера и обичаите на своя народ, дори Тюли не беше преценила широтата на тази възможност. Но още първият път, когато към нея се обърна една нейна позната, която имаше само синове, с въпроса дали би приела предложение от страна на нейното огнище и нейния Бивак за осиновяването на Айла, Тюли моментално разбра какво може да се получи.

— Трябваше от самото начало да се досетя — обясни тя по-късно на Бивака, — че сама жена с висок статус, голяма красота и таланти би била изключително желана сестра, особено след като е била осиновена от Огнището на Мамута. То обикновено не се счита за семейно огнище. Ние, по-скоро Айла не е длъжна да приема което и да от тези предложения, освен, разбира се, ако желае противното, но те сами по себе си повишават стойността и.

Очите на Тюли блестяха ликуващо, когато си мислеше колко много допринася Айла за статуса и стойността на Лъвския бивак. В душата си дори почти и се искаше тя да не е Обещана на Ранек. Ако беше свободна, Булчинската и цена щеше да бъде страхотна. От друга страна, това щеше да означава, че Лъвският бивак би я загубил, а беше по-добре съкровището да се съхрани, отколкото да се загуби, та дори на добра цена. Докато нямаше фиксирана стойност, догадките винаги щяха да я повдигат. Но предложенията, които получаваха за нейното осиновяване, откриваха цяла гама от нови възможности. Тя можеше да бъде осиновена само на думи, без да напуска Лъвския бивак. Можеше дори да стане водачка, ако нейният потенциален брат имаше съответните връзки и амбиции. А ако и Айла и Диджи бяха водачки, с преки връзки с Лъвския бивак, това щеше да го направи изключително влиятелен. Всички тези мисли минаваха през главата на Тюли, докато приближаваха новата делегация.

Айла беше започнала да проумява, че разновидностите на десените, които украсяваха дрехите и обувките, определяха идентичността на отделните групи хора. Макар че всички използваха едни и същи геометрични форми, една, от които преобладаваше над останалите — шеврони над ромбове, например, — начинът на съчетаването им и главният елемент бяха отличителни белези за връзката и родството на един бивак с други. За разлика от Тюли, обаче, Айла не можеше бързо да се ориентира по тези десени и по познатите и хора, за точното им положение в цялостната система на йерархията и взаимоотношенията в рамките на самата група. Статусът на някои биваци беше толкова висок, че Тюли би приела по-малко в предмети, поради връзките и влиянието, които те можеха да предложат. Други биха могли да имат добър шанс, ако пожелаеха да платят достатъчно. На базата на получените досега предложения, Тюли отхвърли тази група още на пръв поглед. Едва ли си струваше дори да се разговаря с тях. Те просто не притежаваха достатъчно, за да предложат родство, което да е от полза. В резултат на това Тюли беше изключително любезна с тях, но не ги покани да влязат и те разбраха, че са дошли с много малко и твърде късно. Но и самото отправяне на предложение си имаше добрата страна. Това беше начин за родеене с Лъвския бивак, който увеличаваше своето влияние и това щеше да се запомни с положително чувство.

Докато стояха пред шатрата и си разменяха любезности, Фребек забеляза, че Вълчо зае отбранителна стойка и заръмжа към реката. Изведнъж се втурна нататък.

— Айла! — извика Фребек. — Вълчо преследва нещо!

Тя изсвири силно, пронизително и настойчиво, после забърза надолу по пътеката към реката. Видя, че Вълчо се връща, следван от нова група хора. Но те не бяха непознати.

— Това е Мамутският бивак — каза Айла. — Виждам Винкавек.

Тюли се обърна към Фребек:

— Би ли потърсил Талут? Трябва да ги приветстваме по подходящ начин и би могъл да кажеш на Марли или Валез, че най-сетне пристигнаха.

1 ... 307 308 309 310 311 312 313 314 315 ... 362
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)