Кръвта на мага

— Мразя те — изсъска Рамита към Казим. — Ще те мразя до края на дните си.

В него се всели някаква ужасна сила, дори я виждаше с очите си. Той уби съпруга ѝ и след това направи нещо отвратително, при което заискря с противна почти осезаема енергия. В онзи миг Рамита едва не изгуби контрол и не разкри новите си сили, преди Рашид да угаси съзнанието ѝ като свещ. Забравата дойде като благословия: само в пълно безсъзнание тя можеше да избяга от непоносимия спомен как съпругът ѝ пада мъртъв. Той се връщаше отново и отново в ума ѝ всеки път, щом затвореше очи. Антонин, съпруже…

Ръката му я докосна по бузата и тя се събуди…

Но беше Рашид Мубарак, седнал до нея на някакво легло. Тя се скова от страх.

— Значи най-сетне се събуди — каза меко емирът. Пресегна се да я погали отново по лицето, но тя се дръпна. — Би трябвало да грееш от щастие. Освободихме те от нежелания ти брак. Честта ти е възстановена и то от ръката на мъжа, който прекоси цял континент, за да те спаси. Доста завладяваща история си е — той въздъхна съжалително. — Но вече почвам да се плаша, че ти не го оценяваш. Травмата беше прекалено голяма за теб. А и без съмнение си била омагьосана от някакво шайтанско зло на покварената магия, която Мийрос използва при съчетанието си с млади момичета като теб.

— Върви в Ада — прошепна тя, въпреки че беше изпълнена с ужас. — Убиец!

Той се наведе над нея.

— Отровил е съзнанието ти, Рамита. Превърнала си се в негова играчка. Но все още има надежда за теб. Можем да те спасим — той я погали по косата. — Това, което ще се случи с теб, зависи от това чии деца носиш. Ако са на Казим, ще станеш негова съпруга. Но ако децата са на Мийрос, за съпруга ще те взема аз, тъй като ще получиш силите на гносиса, когато ги родиш — той се приближи. — Това удовлетворява ли те?

Тя се изплю в лицето му.

Той избърса слюнката ѝ и се изправи.

— Това повече няма да го правиш.

Опакото на ръката му изплющя внезапно върху бузата ѝ и зрението ѝ се замъгли.

— Ще ми се подчиняваш или всеки един от семейството ти в Баранаси ще умре.

Тя се сви плахо — ненадейната му жестокост заличи смелостта ѝ да му се опълчи. Той се наведе над нея със смутено и гневно изражение:

— Защо точно теб, момиче? Защо момиче от Лакх и защо тъкмо ти? Как е могъл да си помисли, че деца, които няма да имат никаква власт поне още няколко десетилетия напред, ще могат да повлияят на шихада?