Кръвта на мага

Слънчевите лъчи се процеждаха през пукнатините в източните планини, а от бунището се разнасяше тих плач. Купчините боклук се стелеха на пътя на вятъра, струпани край няколко порутени кирпичени къщурки. Треперещият писък се носеше из въздуха, приканваше хищниците. Скоро се появи чакал, дебнещ и душещ предпазливо. В далечината други негови себеподобни виеха и скимтяха, но тъй близо до жертвата си, той се движеше притихнал.

И ето: сред отпадъците и мръсотията лежеше повит в пелени вързоп, разклащан от леки конвулсии, а малки кафеникави крачета ритаха свободно. Чакалът се огледа и продължи да пристъпва бавно напред. Беззащитното новородено застина щом звярът се надвеси над него. Все още не можеше да осъзнае, че съществото, държало го доскоро в топлата си прегръдка, никога нямаше да се завърне. Малкото създание беше жадно, а студът хапеше все по-силно.

Звярът не виждаше дете пред себе си, а храна. Той отвори широко паст.

Миг по-късно чакалът летеше във въздуха, а задните му крака се удариха силно в огромна скала. Животното се сгърчи в агония и опита да избяга като се свлече надолу по същия този склон, който така грациозно беше изкачило, а очите му се стрелкаха напосоки в търсене на опасността, която така и не бе успяло да надуши. Единият му заден крак беше разбит на парченца; не успя да стигне далеч.

Дрипава маса, увита в парцали, се надигна и заприплъзва към звяра, който, оголил заби, ръмжеше срещу ръка, която се насочи с камък срещу него, повдигна се и се стовари отгоре му. Чу се приглушен пукот и се разплиска кръв. Изпод мръсните дрипи се появи грубото лице на старица с плътна, твърда коса. Тя се наведе към чакала, докато устните ѝ почти докоснаха муцуната му.

И вдиша.