Кръвта на мага

Аларон не изгуби време в колебание — пое дълбоко дъх и зарита към повърхността, стиснал здраво металния цилиндър в ръка. С другата си ръка захвърли меча си, за да се издигне по-бързо. Съзря Ким да се върти неистово под него в търсене на мишена. Не е достатъчно тренирана, помисли си той, но тогава усети първата атака на Кол — той развали заклинанието на Ким за дишане под вода, а Аларон все още се намираше на петнадесетина метра от повърхността. Сега следващото му вдишване трябваше да е навън или щеше да се удави.

Той зарита все по-силно в сляпа паника, а в защитите му се разби син огнен лъч и изгори левия му крак. Ако беше изпищял, щеше да изпусне последния си въздух и да умре, но не го направи — явно всички удари, които се бяха изсипвали върху него по време на тренировките в колежа, го бяха калили срещу болката. Трепна в агония, но продължи да рита напред. Отдолу заискряха още светлинни лъчи, но нито един не беше насочен към него. Вече почти можеше да докосне сребристата повърхност…

… и ето той я разцепи с тялото си, вдишвайки ледения въздух на дълбоки глътки. Пред него изникна тъмна фигура: беше статуята на краля на Норос, която Светът бе наредил да издигнат в средата на водния резервоар. Аларон зашляпа към нея, но поредният огнен гносис лъч изпод него го удари право в корема. Той изпищя и едва не изпусна цилиндъра.

Защитите, как ги забравих! Той призова въздушния си гносис и се издигна непохватно от водата в полет, който го запрати към статуята на Крал Файлиъс III. Повдигна се на колене. Водите около него останаха заплашително неподвижни, но от бреговете на около стотина метра по-надалеч се разнесоха викове. Аларон се молеше Мьорин да побеждава в битката, когато на десетина метра от него във водата се чу „цоп!“ и всяка мисъл за случващото се на брега изчезна от съзнанието му.