Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Да ми помогнеш да вляза в гроба. Казах да се махаш. Или ще ме принудиш да повикам тъмничарите да те извлекат, жестока, коварна, зла кучко?
Церсей сбра полите си с достойнство.
— Виждам, че си много уплашена, и ще ти простя тези думи. — Тук, както и в кралския двор, човек никога не знаеше кой може да подслушва. — Аз също щях да съм изплашена на твое място. Великият майстер Пицел призна, че ти е давал лунен чай, а твоят Син бард… ако бях на твое място, щях да се моля на Старицата за мъдрост и на Майката за милостта й. Боя се, че много скоро ще имаш ужасна нужда и от двете.
Четири сбръчкани септи придружиха кралицата надолу по стъпалата на кулата и още по-надолу в недрата на Хълма на Висения. Стъпалата свършиха много под земята. Запалени факли осветяваха дългия коридор.
Върховният септон я чакаше в малка седемстенна стая. Беше гола и оскъдно обзаведена, с голи каменни стени, маса, три стола и молитвена пейка. В стените бяха изваяни ликовете на Седмината. Церсей помисли, че ваянията са груби и грозни, но някаква сила се излъчваше от тях, особено от очите — кълба от оникс, малахит и жълт лунен камък, които някак им придаваха живот.
— Говорихте е кралицата — отрони Върховният септон. Тя едва сдържа подтика си да отвърне: „Кралицата съм аз.“
— Да.
— Всички хора грешат, особено кралете и кралиците. Аз сьмият също съм грешил и ми бе простено. Но без изповед не може да има прошка. Кралицата не иска да признае.
— Може би е невинна.
— Не е. Свети септи я прегледаха и свидетелстват, че девствеността й е нарушена. Пила е лунен чай, за да убие плода на прелюбодоянието в утробата си. Един помазан рицар се закле над меча си, че е имал плътско сношение с нея и с две от трите й братовчедки. Други също са лягали с нея според него — изрежда много имена на мъже, знатни, както и от простолюдието.
— Моите златни плащове ги затвориха всички в тъмниците — увери го Церсей. — Засега е разпитан само един, певецът Синият бард. Това, което призна, е обезпокоително. Въпреки това се моля когато снаха ми бъде изправена на съд, да се докаже невинността й. — Поколеба се. — Томен толкова обича малката си кралица, ваша святост… боя се, че ще му е трудно да я съди справедливо. Може би Вярата трябва да проведе съда?
Върховният врабец сбра длани като в молитва.
— И аз стигнах до същата мисъл, ваше величество. Точно както Мегор Жестокия отне мечовете на Вярата, Джеерис Обединителя ни лиши от везните на правосъдието. Кой наистина би бил по-пригоден да съди кралица, ако не Седмината Свише и заклети в боговете снише? На това дело ще заседава таен съвет от седмина съдии. Три ще са от женски пол. Девица, майка и старица. Кой би бил по-пригоден да съди женската греховност?
— Така би било най-добре. Наистина, Марджери има правото да настои вината или невинността й да се докаже в двубой. В такъв случай нейният защитник трябва да е някой от Седмината на Томен.
— Рицарите на Кралската гвардия са служили като законни защитници на крал и кралица още от времето на Егон Завоевателя, В това Короната и Вярата са единодушни.
Церсей покри лицето си с ръце, уж в скръб. Когато отново вдигна глава, в едното й око блестеше сълза.
— Тъжни дни, наистина. Но съм доволна, че намираме такова съгласие. Ако Томен беше тук, зная, че щеше да ви благодари. Заедно, двамата с вас, трябва да намерим истината.
— Ще я намерим.
— Трябва да се връщам в замъка. С ваше позволение ще отведа със себе си сир Озни Черно котле. Малкият съвет ще иска да го разпита, да чуят лично обвиненията му.
— Не — каза Върховният септон.
Беше само една дума, една къса думичка, но Церсей я усети като ледена вода, плисната в лицето й. Примига и увереността й се разколеба, съвсем малко.
— Сир Озни няма да избяга, уверявам ви.
— И от тук няма да избяга. Елате да ви покажа.
Церсей усети очите на Седмината взрени в нея — очи от нефрит, от малахит и оникс, — и изведнъж по тялото й пробяга тръпка на страх, студена като лед. „Аз съм кралицата. Дъщерята на лорд Тивин“. Последва го с неохота.
Сир Озни не се оказа далече. Килията беше тъмна и затворена с желязна врата. Върховният септон извади ключ да я отвори и свали от стената една факла.
— След вас, ваше величество.
Озни Черно котле висеше гол от тавана, полюшваше се на две тежки железни вериги. Беше бит с камшик. Гърбът и раменете му бяха целите в кръв, краката и задникът му също.
Кралицата ахна.
— Какво сте направили;!
— Потърсихме истината, най-усърдно.
— Той ви каза истината. Дойде при вас по своя воля и изповяда греховете си.
— Да. Направи го. Чували сме много мъже да се изповядват, ваше величество. Но рядко съм чувал мъж да е толкова доволен от вината си.