Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Колко приятно за вас — казва лейди Бриджлоу.
— Много добре, Софи — благоволява да каже Уилям и погледът му среща широко отворените сини очи на дъщеря му само за миг, преди той да продължи нататък.
Когато се връщат в къщата, в задушната топлина на занималнята, Шугър полага отчаяни усилия да се овладее. По тялото й пълзят тръпки, тя едва успява да не затрепери от глава до пети от възмущение — заради себе си и заради Софи. Всеки неин нерв е опънат до крайност от неосъществения порив да се нахвърли като ураган, със зъби и нокти, върху онази самодоволна кучка и да я разкъса.
— Коя беше онази дама, Софи? — пита тя със спокоен тон, след като си е поела дълбоко дъх.
Софи си играе с дървените животни от мъничкия Ноев ковчег. Това все още е любимото й неделно занимание, въпреки че госпожица Шугър й е позволила да прави в неделя, каквото си поиска. По нищо не личи тя да е разстроена от отвратителния начин, по който се отнесоха с нея баща й и неговата спътница; бузите й действително пламтят, но това се дължи на необичайното раздвижване и на силния огън в камината.
— Не знам, госпожице.
— Тя често ли посещава баща ти?
Софи вдига поглед от жирафите, сбърчила озадачено чело. Един въпрос за унаследяването на престола при месопотамската монархия би я затруднил доста по-малко.
— Но нали си я виждала и по-рано? — настоява Шугър със свито гърло.
Софи се замисля за миг.
— Понякога чувам да с’общават за пристигането й — казва тя след малко.
Шугър млъква нацупено. За първи път от месеци насам копнее за хартия и писалка, за да опише на белия лист своето въображаемо отмъщение като онези от романа й. Само че този път жертвата няма да бъде мъж, а една отвратителна дребна жена с физиономия на пекинез. Китките и глезените й ще бъдат здраво завързани.
— Имайте милост! Имайте милост! — захленчи тя, когато усети как някакъв остър предмет се забива в задника й — нещо студено, кожено и космато.
— Какво е това? — изпищя тя ужасено.
— Не можете ли да познаете? Муцуна на норка — отвърна Шугър, стиснала здраво заострената главичка на хермелиновата стола, която бе увила около китката си. Нещастното животно ще се чувства сигурно по добре в задника, отколкото на врата ви…
— Чухте ли какво каза татко, госпожице? — разнася се тънкото гласче на Софи. — Каза, че съм добро момиче.
Шугър, изтръгната от отмъстителните си фантазии, забелязва объркано, че Софи се усмихва щастливо, а очите й сияят от гордост.
— Не е казал такова нещо — сопва се тя, преди да успее да се спре.
Щастливото изражение на Софи се изпарява, детето смръщва чело — и това подчертава още повече приликата му с Уилям. То отвръща глава, търсейки спасение в по-безопасния свят на играчките. Стиснат здраво в мъничката й ръка, Ной се качва по мостчето към своя ковчег с бавни, достолепни подскоци.
— Драги ми Ракъм, позволете да отбележа, че вие продължавате да отбягвате темата.
— Така ли? — отвръща Уилям. Понеделник сутрин е и той разговаря с госта си в пушалнята. Пурите вече са запалени, Уилям отпушва бутилката с порто, чува се тихо „пльок“. — Струва ми се — продължава той, — че не сме си изяснили каква е въпросната „тема“. Аз търся вашия съвет как да ускоря максимално възстановяването на жена си, и то тук, в собствения ни дом. Вие от своя страна като че ли имате желание да изреждате положителните и отрицателните страни на цял каталог лудници — от Абърдийн до Абъристуит39.
В отговор доктор Кърлоу изсумтява. Неговият информационен изблик се дължеше на претенциите на Ракъм, че знае нещо за лудниците, което въобще не отговаря на истината. Всъщност доктор Кърлоу вероятно е прекарал повече време из лудниците от който и да било друг психически здрав човек. Като млад лекар, преди да реши твърдо, че хирургията не е силната му страна, той е оперирал много питомци на приюти за душевноболни, и е научил много други неща, освен да борави със скалпел. Умее да различава добрата лудница от лошата; знае кои от тях се различават само по име от затворите, кои са обикновени пансиони с претенции за здравни заведения — но знае и за болници, които се намират в юрната част на класацията — първокласни заведения, посветени на набиране на нови научни познания и на пълноценното възстановяване на пациентите. Наблюдавал е не малко случаи, когато истерични дами, изпаднали до такава степен в плен на заболяването си, че не биха могли да се покажат нито пред човек, нито пред животно, се възстановяват по чудотворен начин веднага след като биват изтръгнати от парниковата си среда, в която всички ги глезят и поощряват по този начин болестта.
39
т.е. от Северна Шотландия до Уелс. — Бел.прев.