Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Намерихте ли гувернантка за дъщеря си? — пита лейди Бриджлоу.
— Да, да, благодаря.
— Защото аз научих, че едно момиче с отлична подготовка много скоро ще бъде свободно — изключително умна, кротка като агне, баща й наскоро е банкрутирал…
— Не, не, убеден съм, че тази, която назначих, е напълно подходяща.
Лейди Бриджлоу се смръщва едва забележимо. Това е още една непозната величина в живота на приятеля й.
— Нали не ви е изпратена от Дружеството за спасение?
Уилям чувства как се изчервява и е обзет от благодарност за все по-пищната си брада и високата яка.
— Разбира се, че не; какво ви навежда на тази мисъл?
Лейди Бриджлоу хвърля поглед назад над хермелиновата си яка, като че ли това, което възнамерява да разкрие, налага абсолютна секретност.
— Вие вероятно знаете, че госпожа Фокс се е върнала към старата си… професия, нали? И работела по-усилено отвсякога, така казват. Опитва се да убеди дамите, които имат някакъв проблем с прислугата, че тези… върнати в правия път същества биха им свършили работа. Но ме познава достатъчно добре, за да не опитва с мен. Навремето бях назначила за кухненска помощница едно момиче, изпратено от дружеството, и се наложи да го уволня само след четири месеца.
— Тъй ли? — стабилността в домакинството на Уилям е възстановена с цената на много пари и усилия; противна му е дори мисълта за каквото и да било объркване. — Какво се случи?
— Нещо, което не би могло да се коментира в добро общество — лейди Бриджлоу се усмихва иронично и с едва забележим жест очертава извита напред дъга пред покрития си с коприна корем.
— Аз не съм ли част от доброто общество, Констанс?
Тя се усмихва.
— Вие сте… sui generis37. Имам чувството, че с вас мога да разговарям на всякакви теми.
— О, искрено се надявам да е така.
Окуражена от думите му, тя продължава:
— Колко жалко, че не бяхте на представянето на новата книга на Филип и Едуард. Знаете ли, освен мен имаше само още четири дами — всъщност три, защото възмутеният съпруг на госпожа Бърнънд дойде и я изведе от залата — пред очите на всички!
Уилям се усмихва малко смутено, защото се пита дали имаше основания да се засегне от думите sans femme38, които приятелите му бяха надраскали допълнително на поканата.
— Е, книгата на Бодли и Ашуел наистина е доста скандална — казва той с въздишка. — Пък и не съм много убеден в достоверността на статистиката им. Ако в Лондон имаше толкова много проститутки, щяхме да се препъваме в тях на всяка крачка…
— Да, да, но аз исках да ви кажа нещо друго. Госпожа Фокс беше на представянето. Тя дори стана и благодари на авторите, че са привлекли вниманието на широката общественост към проблема — а после ги упрекна в несериозно отношение! „Не виждам нищо смешно в една паднала жена“, така каза тя. Разбира се, всички се смяхме до сълзи.
— Горката госпожа Фокс. „Прости й, Господи, защото тя не знае какво говори…“
Лейди Бриджлоу се смее тихичко — смехът й прозвучава удивително свойски.
— О, човек наистина не бива да се надсмива над необмислените постъпки на другите, нали? След представянето поговорих с Филип и Едуард и те споменаха колко се безпокоят за горката Агнес…
Стойката на Уилям се вдървява.
— Много е мило от тяхна страна да се безпокоят — казва той, — но за щастие безпокойствата им са напълно неоснователни. Агнес се възстанови напълно.
— Но не дойде на църква днес…? — отбелязва с въпросителен тон лейди Бриджлоу.
— Не.
— Може би е на литургия в католическата църква в Крикълууд.
— Възможно е — Уилям отлично знае, че Агнес е в Крикълууд. Убеждението на съпругата му, че това е „малка тайна“ между нея и кочияша е достойна за съжаление самоизмама. — Вярвам й и знам, че ще надрасне тази своя слабост.
Лейди Бриджлоу въздъхва дълбоко и елегично, очите й се замъгляват.
— Ааах, да, доверието… — казва тя натъжено, намеквайки за камшиците и стрелите, които злата съдба я е принудила да изтърпи в досегашния си живот. Меланхоличното изражение й отива, придава на лицето й онзи унесен израз, който е толкова на мода напоследък. Но тъгата отлита бързо; оживлението заема отново мястото й и лейди Бриджлоу пита:
37
(лат.) — уникален, особен, специален — Бел.прев.
38
Sans femme (фр.). — Без съпруга. — Бел.прев.