Сборник "Войните на Амтрак"

Да, времената бяха трудни. Абсолютната власт беше опасно съблазнителна и Йоритомо трябваше да се отнася с нея предпазливо — особено когато тя беше абсолютна само по титла. Имаше моменти, когато задачата да управлява се превръщаше в смазващо бреме. През нощите, когато лежеше буден, опитвайки се да намери правилния начин на действие, Йоритомо често се беше улавял, че желае да може да размени живота си срещу по-спокойното съществуване на майстор на седла, на оръжия или на мечове. Постът на шогун носеше страхотни отговорности — особено когато си само на двадесет и осем години.

Към летния дворец на шогуна в Йедо сега пътуваше Тоширо Хазе-Гава — на борда на парния кораб от Нио-поро, едно рибарско селище на брега на Ро-дирен. Корабът държеше курс на запад близко до брега; след това се насочи през канала, следвайки линията на островите, която водеше към североизточния край на Арон-гирен.

Въпреки че на кораба се развяваха две лични знамена — знак, че е правителствен, — той бе пресрещнат от патрулна лодка с отряд моряци. След почтителна размяна на поздравления капитанът на патрулната лодка се прехвърли на парахода и любезно поиска допълнително доказателство за самоличността на Тоширо. Когато документите на Тоширо, носещи личния печат на шогуна, бяха почтително прегледани, капитанът на патрулната лодка оттегли хората си и многократно се извини за неоправданото забавяне. Тоширо отговори по подобен начин. Ако капитанът беше по-малко старателен и разследването по-повърхностно, щеше да се ядоса. Но моряците просто си изпълняваха задълженията, а образцовото поведение беше чест за техния полк и преди всичко за техния командир. И така нататък, и така нататък. След час подвижният мост на носа на парахода се спусна на кея на Ори-Ента, чието единствено достойнство се състоеше във факта, че беше разположен в точка, където северният път достигаше до морето. Осведомени от флаговете над малката каюта за управление на кораба, скромните пристанищни власти и малкото рибари, които бяха на брега, се струпаха в очакване от двете страни на пътя. Напрежението нарасна, когато двама моряци внимателно свалиха флаговете от покрива на каютата. Малко след това екипажът на кораба се събра на предната палуба и падна на колене, когато Тоширо Хазе-Гава се появи в пълна церемониална премяна, гордо яхнал коня си.