Жега

Два часа по-късно, когато Руук, после водещата, а след нея и съпругът й излязоха от играта, Ники вече печелеше поредната ръка срещу съдията. Симпсън твърдеше, че няма значение, но съдейки по изражението му, Ники се радваше, че му е измъкнала съдебната заповед преди играта.

— Е, явно тази вечер картите не ми се падат. — На Ники наистина й се искаше той да каже „Дъъ!“

— Не е от картите, Хоръс — рече Руук. — Като никога някой на масата умее да ти разчита тиковете. — Изправи се и прекоси до барплота, където изчопли от кутията за пица едно изстинало парче, а от кофата с лед в мивката — още една кутия бира. — За мен, поне тази вечер, имаш неразгадаемо лице. Не виждам нищо зад сдържаната маска на съдия. Може да е „еха“, може и да е „уф“. Тя обаче, тя ти е взела мярката. — Руук отново седна, а Ники се почуди дали отскачането за пица и бира не е било номер, за да се намести после по-близо до нея.

— Лицето ми не издава нищо — рече съдията.

— Няма значение колко издаваш ти, а колко може да извлече тя — отвърна Руук. Докато говореше на съдията, се обърна към нея. — Вече седмици съм с нея и не мисля, че съм виждал някого да чете хора по-добре. — Той задържа поглед върху нея и макар въобще да не бяха достатъчно близо един до друг, за да си дишат изпаренията, както онзи път на балкона на Стар, тя все пак почувства как нещо у нея припърхва. Затова се извърна да загребе спечелените чипове, питайки се на какво по дяволите си играе. И нямаше предвид картите.

— Мисля, че ми стига за тази вечер — каза тя.

Руук настоя да я изпрати до тротоара, но Ники се размота, докато не се сля с останалите отиващи си гости. Сред групата можеше да се измъкне спокойно. Истината бе, размишляваше тя по пътя надолу, че не толкова искаше да е сама, колкото да не е с другиго.

Не и тази вечер.

Водещата и съпругът й живееха на пешеходно разстояние и излязоха, точно когато Симпсън си спря такси. Съдията имаше път покрай Гугенхайм и попита дали Ники иска да споделят колата. Тя претегли възможността да изостави Руук на тротоара срещу тази да остане и да се оправя с неловкото пожелаване на лека нощ или — по-лошо, — с моменти от сорта на „хайде да се качим обратно“. Прие предложението на съдията.

Руук каза:

— Дано не се сърдиш, че те подмамих да дойдеш.

— Че защо? Тръгвам си опаричена, шегобиецо. — После се приплъзна по-навътре на задната седалка на таксито, за да направи място за Симпсън. Десет минути по-късно отваряше входната си врата в Грамърси парк, мислейки си за баня.