Жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Ники Хийт #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-36-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жега». Краткое содержание книги:
Строителен магнат от Ню Йорк полита отвисоко към манхатънски тротоар, където намира смъртта си. Съпруга-трофей с интересно минало се отървава на косъм от дръзко нападение. Мафиоти и богаташи с предостатъчно мотиви за убийството вадят алибитата си. И след това, в задушаващата прегръдка на рекордна топлинна вълна се случва второ шокиращо убийство и настъпва рязък обрат в това напрегнато приключение, дълбоко в тайните на богатите. Тайни, които се оказват смъртоносни. Тайни, стаени в мрака, докато един детектив от нюйоркската полиция не хвърля светлина върху тях.
Ричард Касъл, сензация в света на криминалната литература, бестселър-автор на безумно успешната поредица за Дерик Сторм, представя най-новата си героиня, детективът от отдел Убийства в нюйоркската полиция, Ники Хийт. Корава, секси и първокласен професионалист, страстта й е правосъдието. Тя ръководи един от най-добрите екипи за разследване на убийства в Ню Йорк сити. Ала я посреща неочаквано предизвикателство в лицето на журналиста-суперзвезда Джеймисън Руук, прикрепен от комисаря към екипа й, за да напише статия за полицията, гордостта на Ню Йорк. Руук, носител на Пулицър, е колкото привлекателен, толкова и досаден. Закачките и вмешателството му не са единствените проблеми на Ники. Докато разплита загадките около убития строителен магнат, тя трябва да се справя и с искрите между нея и Руук. С жегата.
— Ще спреш ли с тая Чечня? Веднъж ще купят правата за филм и няма да спреш да натякваш.
— Кажи ми, че не ти се пада така.
— Само този път, може би да. Може ли да кажа нещо? — Не изчака отговор. — Не знам как понасяш това.
— Бъзикаш ли ме? Това ми е работата.
— Но е толкова… грозно.
— И военните зони не са много приятни места. Така поне съм чела.
— Войната си е война. Но е само част от моята работа. Аз се местя. Понякога съм във военна зона или ме возят в джип с черна качулка на главата, за да интервюирам някой наркобарон, но после съм месец в Портофино и Ница с рок звезди и играчките им или пък преследвам някой готвач — знаменитост за седмица в Седона или Палм бийч. Ти обаче… това… това е клоака.
— Това да не е някаква версия на „какво прави на такова място хубаво момиче като теб“? Ако е, ще те сритам в топките, за да ти покажа колко хубаво момиче мога да съм. Харесвам си работата. Правя каквото правя, оправям се с хора, с които ми се налага и ето ти едно заглавие за статията, писателче: Престъпниците са измет.
— Особено оня Джи.
Тя се засмя.
— Добре проучваш, Руук. Звучиш направо като хванат от улицата.
— А, и между другото? Без козли. Честа заблуда. В Кавказ, с генерал Ямадаев — само коне. Така я карахме там.
Докато го изпращаше с поглед от стаята, тя се изненада, че вече не е сърдита. Колко да се ядосваш човек, който се е държал съпричастно?
След половин час седеше с Роули и преглеждаше охранителния запис от Гилфорд. Детектив Хийт не изглеждаше доволна.
— Пусни го пак — каза тя. — Да огледаме всяко кътче от екрана. Може би сме пропуснали, когато са се връщали.
— Какво има? — Зад тях се появи Руук. Дъхът му миришеше на еспресо-контрабанда.
— Проклетите часове. — Тя почука с химикал в долния десен край на монитора, по бледосивите цифри на електронния часовник. — Майрик и Поченко пристигат в 10:31 предобед. Качват се по асансьора, нали? Слизат обратно в лобито двайсет минути по-късно.
— Определено не се връзва с това, че Стар не си е отворил вратата. Освен ако не са му тропали двайсет минути.
— Мен ако питат, са тропали само по Матю Стар — каза Роули. — Тогава сигурно Поченко му е дал урока по бокс.
— Това не е наш проблем, момчета — каза Хийт. — Според това, двамата ни Елвиси са напуснали сградата в 10:53 предобед, около два часа и половина преди жертвата да излети от балкона си. — Ядно захвърли химикалката си на масата. — Записът оневинява двамата ни главни заподозрени.
— А и са се обзавели с адвокати — добави Очоа, докато гледаше смартфона си. — В този момент ги вадят от ареста.
От другата страна на охранителната врата, Хийт стоеше с Роуч и наблюдаваше, докато Майрик и Поченко си събираха собствеността. Разбира се, Майрик беше този с адвоката и когато последният улови погледа на детектив Хийт, не му хареса видяното. Човекът с куфарчето се засуети още повече около документите.
— Май ще трябва да отменя онази заповед за обиск на апартаментите им, за онези сини дънки — каза Роули.
— Не, не го прави — отвърна Ники. — Виждам часа, но какво, ако проверим? Детайлите, господа. Никога няма да съжалите, че сте били изрядни. — И когато Поченко я забеляза, тя добави: — Всъщност, добавете още един предмет към заповедта за обиск на г-н Железен човек. Голям пръстен.
Когато Очоа замина, за да предаде заповедите за обработка, тя даде задача на Роули.
— Знам, че е черна работа, но искам да прегледаш записа от лобито отново, от момента, когато тия смешници си тръгват, до половин час след смъртта на Стар. В реално време, за да не ги прескочим на високите обороти.
Роули замина да гледа записа. Междувременно Майрик, адвокатът му и Поченко се упътиха към изхода. Руснакът остана назад и се отдели от другите двама. Прекоси помещението. За него се залепи униформен полицай, тъй че спря на безопасно разстояние, на метър от Ники. Без да бърза я огледа от глава до пети и тихо прошепна:
— Спокойно. Ще ти хареса. — После сви рамене и добави: — Или пък не.
После й обърна гръб и си тръгна. Ники изчака изходът да се затвори зад Поченко, преди да се върне на работа.
6.
Ники пристъпи в бара на покрива на „Сохо хаус“ и се зачуди какво си е мислила приятелката й, когато е запазила външна маса за коктейли по време на топлинна вълна. В седмична вечер през лятото още бе твърде светло, за да е хладно, и твърде рано, за да е интересно, особено в тази част на 9-о авеню. В твърде тежкарския район, в който се намираше заведението, седем и половина си бе направо изгрев-слънце.