Жега

— Само не ме застрелвай, окей? Моля те, не ме зас… — С едно движение тя вдигна лявата си ръка и стисна пистолета отгоре, като заклещи с палец ударника. Избута го встрани и премина вдясно от Поченко. Подложи крак и го блъсна с рамо, докато извиваше пистолета нагоре, към него. Когато го дръпна, така че дулото да сочи в обратната посока, пръстът му се счупи и той изкрещя.

После настъпи хаос. Тя се опита да издърпа пистолета, но счупеният пръст бе заседнал на спусъка и оръжието се освободи с такава инерция, че се изплъзна от ръката й и падна на килима. Поченко я хвана за косата и я хвърли в предверието. Ники се опита да си върне равновесието и да излезе през предната врата, но той се хвърли след нея. Хвана едната й ръка, но не успя да я задържи — дланите му се потяха, а тя още не бе изсъхнала от ваната. Ники се изплъзна, извъртя се вихрено и заби основата на дланта си в носа му. Нещо изхрущя и той изруга на руски. Набрала инерция от удара, тя вдигна крак, за да го изрита в гърдите обратно в хола, но той бе вдигнал ръце към счупения си нос, от който се стичаха две кървави струйки, и ритникът й срещна предмишниците му. Когато той посегна към нея, тя стрелна две светкавични леви крошета в носа му и докато той се възстановяваше, Ники се обърна, свали резето на входната си врата и изпищя:

— Помощ, пожар! Пожар! — За съжаление, най-сигурният начин да получиш помощ.

Боксьорът у Поченко се събуди. Заби тежък ляв прав в гърба й и тя се блъсна във вратата. Тя обаче бе по-подвижна и бърза. Използва предимствата си, приведе се и следващият му удар попадна в дървото. Вече на земята, тя се претърколи през глезените му и го запрати по лице във вратата.

Докато той се изправяше, тя се затича към всекидневната, търсейки падналия пистолет. Откри го, но твърде късно. Докато се навеждаше до него. Поченко я сграбчи в меча прегръдка и я вдигна от пода, докато тя риташе и размахваше юмруци във въздуха.

Той приближи лице до нейното и просъска:

— Сега си моя, кучко.

Поченко я понесе през коридора към спалнята, но Ники не беше приключила. Когато той пристъпи през прага към кухнята, тя се залови с ръце и крака за рамката на вратата. Главата му се кил на рязко напред, а нейната — назад. Рязко я заболя, когато зъбите му се строшиха в задната част на черепа й.

Той отново изруга и я хвърли на пода на кухнята, след което скочи отгоре й и я приклещи под тялото си. Това бе най-кошмарният развой — да му позволи да се възползва от тежестта си. Ники започна да се мята и усуква, но гравитацията работеше в негова полза. Пусна лявата й китка, но само за да й запуши устата с другата си ръка, тази с пет здрави пръста. С освободената си длан тя започна да бута лицето му, ала той не помръдна. Хватката около врата й се стегна. От носа и брадичката му се стичаше кръв и капеше по лицето й. Тя извърна глава и замахна с дясната си ръка, но силите й я напускаха.

По ръбовете на полезрението й падаше пелена. Над нея лицето на Поченко се изпъстри със звездички. Той не бързаше. Наблюдаваше как Ники бавно губи кислород, отслабва и мята глава все по-бавно. Ники се сети за майка си, убита на няма и метър от същото това място на пода, докато вика името й. И докато чернотата я обгръщаше, осъзна, че няма чие име да извика.