Убий императора
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1553-2
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Убий императора». Краткое содержание книги:
– Къде можем да намерим войниците и регистратора на смъртни случаи? – попита Климент и отново огледа помещението. Нещо не беше наред. Чувстваше някаква спотаена заплаха, но не можеше да определи откъде идва тя. Защо докладът на лекаря въобще е бил отделян от рапорта?
– За какво са ви? Няма да ви кажат нищо по-различно.
– Все пак искам да ги разпитам. Такива са заповедите ми – отговори писарят, продължавайки да изучава събеседника си. Криеше ли нещо спартарият?
Стилихон седна отново зад масата, кръстоса ръце пред гърдите си и уморено изгледа българите.
– За войниците няма как да ви помогна. Може да са навсякъде. Трябва да попитате някой от имперската канцелария, той ще ви каже къде е полкът им. Колкото до регистратора на смъртни случаи Гайнас, него ще откриете в моргата. Тя е близо до църквата "Свети Димитър" в източната част на града. Знаете ли къде е?
Климент кимна.
– Но ще трябва да изчакате до утре. Гайнас вече се е прибрал.
– Благодаря за оказаната помощ – писарят подаде навития на руло пергамент. – Отседнал съм до форума на Бика, ще се радвам наистина да намерите доклада на регистратора и да ми го предадете.
– Разбира се! Разбира се! – веднага обеща Стилихон. – Може да разчитате на мен!
Византиецът изчака стъпките на българите да затихнат, след което се приближи до завесата и я дръпна с един замах. Върху ниското походно легло, застлано с избелял брезент, неподвижен като статуя седеше дрипав просяк. Едното му око беше препасано с черна превръзка.
– Е? – каза едноокият. – Какво ще правим сега с тримата любопитни българи? Или ще им дадеш доклада на регистратора, както им обеща?
Без да отговаря, Стилихон отиде до лавицата, взе един от свитъците от по-долните рафтове, разгърна го, убеди се, че е това, което търси, и бавно го поднесе към пламъка на горящите свещи. Огънят заблиза фината кожа[39] и изпълни стаята с неприятна миризма на изгоряло и дим.
– Сега доволен ли си? – попита спартарият, след като от пергамента остана само купчинка пепел.
Едноокият кимна, изправи се на крака, протегна схванатото си тяло и тръгна към вратата, подпирайки се на патерицата си.
– Ами войниците?
– Погрижил съм се за тях!
– Това е добре! Но трябва да сме внимателни – едноокият се ухили, разкривайки пожълтелите си редки зъби. – Жалко, че не успях да се разправя с тази писарушка по-рано. Тепърва ще има да ни създава ядове. Но това може да се поправи. А сега ще намина да посетя нашия приятел – регистратора на смъртните случай Гайнас.
– Аз пък ще потърся Изчислителя – отговори му Стилихон. – Трябва да решим какво ще правим от тук нататък.
4
19 септември
Седнал зад голямата си резбована маса, кесарят Варда тръсна глава. Свещта догаряше върху медната си поставка – два ангела с вдигнати ръце, пламъкът ѝ трептеше, хвърляйки неясни сенки върху изопнатото лице на кесаря.
Варда разсеяно наплюнчи пръсти и загаси фитила. Ранното лятно слънце изгряваше, изпълвайки стаята със светлина, под прозореца се чуваха гласовете на ранобудните птички, които го приветстваха с песента си.
Кесарят се протегна и изпъна крака. Искаше му се и той като слънцето да прогони с такава лекота мрака, който бавно се събираше около него. Имаше чувството, че откакто Михаил започна да управлява сам, отхвърляйки съветите му, по тялото му полепва мъгла, отначало бяла и пухкава, която се сгъстява все повече и повече, превръщайки се в черен пашкул, готов да го погълне.
Варда въздъхна и уморено се взря в документите пред себе си. Повечето от тях носеха печата на императорския примикюр[40] Химерий, както и лично написаните от чиновника бележки, подчертани с червено мастило.
Положението не беше добро. Не беше никак добро!
Парите в хазната намаляваха, заплатите на войниците не се изплащаха навреме, а в последните три месеца въобще бяха спрени. Постъпленията от данъците също намаляваха, управителите на теми криеха приходите си, манастири, църкви и храмове не се отчитаха редовно с постъпления. Търговията западаше, никой не искаше да работи, харчеха са огромни средства за внос на зърно, вино и платове. Войната с арабите струваше безбожно скъпо, новите мечове, щитове, шлемове, кораби и други оръжия изцеждаха и малкото останало злато. А Михаил не се интересуваше от всичко това. Глезеше любовницата си със скъпи дрехи и бижута, искаше най-доброто за нея и приятелите си, организираше пищни пиршества, където виното се лееше като река, поръчваше скъпи ризници и позлатени шлемове, обличаше се само в сърма и коприна, обшити с бисери и скъпоценни камъни. А колко залагаше на Хиподрума...
39
Пергаментът е материал за направа на свитъци или книги от фина телешка, овча или козя кожа. Името му идва от град Пергам, където е изработен. – Б. а.
40
Финансов и административен началник във Византийската империя. – Б. а.