Неспокойкото [ЛП]

А вашият любим квартален пазар, мръсен и вонящ, където под сянката на касапина почива плешиво куче, а продавачът на зеленчуци периодично плюе на доматите и ги излъсква с мръсния си ръкав, никой гост на града няма да посети. Гостът ще отиде на централния пазар, построен по заповед на градоначалника на главния площад, с мраморни колони и подземна стоянка за каруците. Там той ще купи всичко, което би купил и на малкия пазар, но два или три пъти по-скъпо — от продавачите, облечени в цветни национални костюми.

Карим Куркум беше умно и възпитано момче, така че първо заведе Трикс да види забележителностите, предназначени за посетители: скалата, на която преди хиляда години ухапания от скорпион султан Гурам дал обет да построи град, ако не умре от ухапването; гробницата на султан Гурам, известна със забележителните си барелефи и мозайки; гробниците на трите съпруги на султан Гурам, известни с това, че вече никой не помни коя къде точно е погребана; главният столичен пазар, с мраморни колони и подземна стоянка за каруци, по който можеш да ходиш цял ден и да не разгледаш дори половината; кварталът на мистиците — в Самаршан те били нещо средно между магьосници, алхимици и жреци, за което искрено ги ненавиждали и магьосниците, и алхимиците, и жреците — и това било едно от малкото неща, за които били на едно мнение; дворецът на сегашния султан Абнувас, заобиколен от цветни градини, където на обикновените хора им позволяват да стъпват три пъти в годината — на рождения ден на Абнувас, на рождения ден на основателя на династията Гурам и на рождения ден на Великия везир Аблухай; Академията на изкуствата и занаятите, намираща се под егидата на Великия везир; и най-накрая появилата се неотдавна забележителност — кулата на магьосниците, пълна със засъхнала тиня от солените блата. Почти цялата тиня вече я нямаше (мъдрият везир позволил на всеки, който доброволно вади мръсотията от кулата, да запази половината от ценностите, намерени в нея — и потокът желаещи да работят не секвал). Но оцелелите дахриански магьосници не искали да се връщат в кулата дори да е почистена и затова построили нова кула до старата — още по-висока и разкошна, изработена от мрамор, оникс и малахит — разбира се, измагьосани, а не истински. Недалеч от кулата Трикс и Карим седнаха да си починат на каменна пейка, като предварително си купиха по една сладка чик-чак — курабия в мед, и чаша пресен фиников чай. Въпреки жегата мястото тук беше многолюдно — основно хлапета, на които не им пукаше за горещината и обожаваха да се мотаят около магьосници. Понякога от тях падаха дребни поръчки, а имаше и слухове, че някои щастливци са били взети от магьосниците за ученици, и със сигурност имаше шанс да видят някоя красива магия.