Неспокойкото [ЛП]

— Е, а какво се случи тук? — попита най-накрая търговецът.

— О, любими мой съпруже, нима нашите новини могат да се сравнят с твоите? — учтиво отговори Гулин. — Седмица след като тръгна, падна стената на ограждението за камилите — нали помниш, където онази рижата падна преди година? Все те молех да я поправиш… Наложи се да я поправим, но за две седмици се справихме. После най-малкият ти син го заболя корема — цяла седмица! Добре, че лекарят се съгласи да го лекува на вересия… После на пазара сарафът искаше да ме измами, но аз го хванах за ръката и той така се уплаши, че ми даде два пъти повече, отколкото трябваше. Е, а на третия ден, по-точно — нощ, при нас се вмъкна онази банда, която вече от година тормози квартала. Но аз ги чух как ровят в сандъците. С момичетата взехме тиганите и медните бухалки, промъкнахме се до тях в тъмното и така ги подредихме, че само един избяга — а другите двама ги вързахме и ги заведохме при кадията. Единият се откупи, като даде къщата, камилите и всичките си пари, и го пуснаха. Другият обиди кадията и го изпратиха на солените блата.

— Така му се пада на мерзавеца! — одобрително каза Васаб. — Е, и на другия на блатата също няма да му се услади… А какво става в града?

— Великият везир, нека се спуснат върху нас спокойствието и увереността му, каза, че не очаква никаква опасност от Алхазаб и ако има някакви вълнения, нашата вярна стража веднага ще ги пресече. Вчера вечерта от всички краища на света долетяха дракони и кацнаха пред крепостните стени, където преди пасяха овцете.