![Жертвите на Анубис [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/7/zhertvite-na-anubis-bg-download.jpg)
Жертвите на Анубис [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Египетски загадки #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545283009
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Жертвите на Анубис [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво е правел Уени навън в малките часове на нощта? — обърна се Амеротке към Мареб.
— Попитах портиера — обясни вестителят. — Очевидно се е забавлявал добре снощи. Може би е пийнал повечко и е отишъл да се поразходи, за да проясни мозъка си…
— Ти чу ли го да излиза?
— Мисля, че да. Бях полузаспал. Стори ми се, че Уени отвори вратата, сякаш ме проверяваше, и после излезе.
— Защо ще прави това? — зачуди се Амеротке.
Мареб поклати глава.
— Може да е искал да го придружа…
Амеротке и Сененмут благодариха на кучкаря и на Мареб и се отдалечиха. Слънцето вече напичаше. Около храма цареше оживление. Слуги отнасяха труповете и почистваха кръвта. Ежедневният ритуал беше нарушен и откъм светилището не се носеха химни и благовония.
— Хатусу ще побеснее, щом научи — изпъшка везирът. — Ще иска обяснение…
— Божественият ни фараон този път ще трябва да бъде търпелив, защото единственото, което мога да твърдя, е, че в кражбата на Славата на Анубис са заподозрени жрецът Хети, помощницата Ита и може би Тетики — капитанът на стражата. Чудя се… защо са били пуснати кучетата?
— Как защо? За да предизвикат безредици и да сплашат митанийците…
— Да, но какво е правел Уени близо до кучкарника? Няма никакво обяснение… освен ако не е бил в градината, за да се срещне с човека, който го е убил…
— Какво? — не повярва на ушите си Сененмут.
— Само изказвам предположение. Уени беше вестител на божествената Хатусу, нали така? Вярно, че беше успял да убеди митанийците, че всъщност е на тяхна страна, но е възможно някой да е открил, че не е точно така… Подмамили са го в градините, после кучетата са били пуснати, за да го убият и да предизвикат пълен хаос…
Сененмут тъкмо щеше да възрази, когато вратата се отвори. Влязоха Уанеф, Хунро и Менсу. Очевидно се бяха приготвили за тази среща — до един бяха облечени в най-елегантни дрехи. Везирът и Амеротке се изправиха.
— Скъпи ми Сененмут — усмихна се Уанеф, но очите й останаха сериозни, — не искам да коментирам това, което се случи тази нощ, но, вярвам, ще се съгласите, че е наложително да се върнем в Оазиса на палмите и да осведомим цар Тушрата за… хм… обрата на преговорите…
— Какво? Оттегляте се от преговорите?
— Не, но очевидно се налага да се посъветваме с нашия цар Тушрата и веднага щом получим уверение в това, че Египет продължава да проявява добра воля и че пратениците на Митани са добре дошли, ще се върнем на масата за преговори — очите й се преместиха върху Амеротке.
— Можем веднага да засвидетелстваме добрата си воля — отвърна Сененмут и докосна ръката на съдията. — Амеротке и вестителят Мареб са готови да ви придружат.
Уанеф се поклони едва забележимо.
— Договорихме се. Моля предайте на божествената Хатусу нашите съболезнования за смъртта на нейния вестител Уени. Надяваме се, че инцидентът от снощи няма да се повтори…
Сененмут отвърна с готовност:
— Кучкарникът ще бъде най-зорко пазен. Можете да разчитате на това.
Уанеф и митанийците излязоха. Амеротке се облегна на една колона.
— Аз съм върховен съдия в Залата на двете истини, а не пратеник от Дома на войната… — възнегодува той.
— Трябва някой египтянин да отиде в Оазиса на палмите — настоя Сененмут. — Нужен ми е сигурен човек. Ти имаш зорък поглед и остър ум. Може би ще успееш да откриеш нещо. В името на фараона!
Амеротке въздъхна и се съгласи.
— Митанийците са нервни — продължи Сененмут. — Не искат нашите колесници да се мотаят около лагера им. Но ти ще бъдеш в безопасност като неприкосновен пратеник…
— Уени е имал стая тук в храма, нали? — мислите на съдията вече бяха отлетели в друга посока.
— Да, макар че има голяма къща в града…
— Което означава, че повече няма да ти губя времето.
Амеротке се поклони и излезе. Шуфой, Пренхое и Асурал го чакаха в сянката на едно дърво близо до главния вход на храма. Той ги извика и упътени от един слуга, четиримата се отправиха към сградата, където на горния етаж се намираше стаята на Уени.
Вратата беше отключена. Шуфой отвори един прозорец и всички се заловиха с претърсването.