Бавачката на ангели [bg]

– Тогава да оставим бюджета засега. Може по-късно да имаме повод да се върнем на него.

Шел се разрови в куфарчето си и извади друг документ. Беше списък, съставен от самия него.

– Освен по-рестриктивна имиграционна политика, искате да работите и за въвеждането на по-строги присъди за престъпниците.

Йон се поразмърда.

– Да, скандално е колко снизходителни са присъдите. С нашите предложения вече никой няма да може да се измъкне само с мъмрене. Поставили сме висок стандарт и вътре в самата партия, особено защото сме наясно, че в миналото сме били свързвани с някои... ами, нежелани елементи.

Нежелани елементи. Да, може и така да се каже, помисли си Шел, но нарочно си замълча. Йон, изглежда, беше на път да падне в капана.

– Изчистихме всички криминални елементи от парламентарните си листи и проявяваме нулева толерантност. Партийните представители например подписват етична декларация, в която се упоменават всякакви евентуални присъди, независимо колко са стари. Никой, който има криминално минало, не може да представлява Приятели на Швеция.

Йон се облегна назад и качи единия си крак върху другия. Шел го остави да се чувства в безопасност за няколко секунди, след което остави списъка на масата.

– А защо не предявявате същите изисквания към хората, които работят в партийния ви офис? Цели петима от сътрудниците ви имат криминално досие. Става дума за присъди за побой, сплашване, грабеж и нападение на полицейски служител. През две хиляди и първа например прессекретарят ви е бил осъден, защото с ритници е повалил на земята мъж от Етиопия на площада в Лудвика.

Шел побутна списъка напред, така че листът да е точно пред очите на Йон. Вратът на партийния лидер се обагри в яркочервено.

– Не се занимавам нито с интервютата за работа, нито с рутинните процедури в офиса, така че не мога да се изкажа по този въпрос.

– Но в крайна сметка ти отговаряш за назначаването на персонала, така че документите би трябвало да се озовават на бюрото ти, макар и да не се занимаваш с тези неща чисто практически.

– Всички имат право на втори шанс. До голяма степен става дума за младежки прегрешения.

– Втори шанс, казваш? Защо служителите ви заслужават втори шанс, а имигрантите, които извършат престъпление, не? Според предложенията ви те трябва да бъдат депортирани веднага щом получат присъда.

Йон стисна зъби и чертите на лицето му се изостриха още повече.

– Както казах, не участвам в процеса на назначаване. Сега не мога да отговоря.

Шел се замисли за кратко дали да го притисне още малко, но времето им изтичаше, а и Йон всеки момент можеше да реши да прекрати интервюто преждевременно.

– Имам и няколко по-лични въпроса – каза той вместо това и погледна записките си.

В действителност всичко беше в главата му, но от опит знаеше, че ефектът е по-стряскащ, ако информацията е записана на хартия. Това внушаваше респект.

– В предишни интервюта си казвал, че си ангажиран с въпросите на имиграцията от двайсетгодишен, когато си бил нападнат и набит от двама африкански студенти, които са следвали същата специалност като теб в Гьотеборгския университет. Съобщил си за нападението в полицията, но разследването е било преустановено и си бил принуден да срещаш виновниците всеки ден в университета. През остатъка от следването те са ти се подигравали, като по този начин са се подигравали и на шведското общество. Последното е цитат от твое интервю за „Свенска Дагбладет“ от миналата пролет.