Легендата [bg]

13

— Това се казва изненада.

Искрено веселие подпали очи, сребристосини и ослепителни като морски прибой, засенчени от неукротена коса, толкова златна, че монети да изковеш от нея.

— Ти… — изграчи Тела и забрави да си поеме въздух. Момчето от небесната карета — същият нахален млад благородник, който беше заплашил да я изрита и беше пуснал нахапаната си ябълка върху пантофките й — я стрелна с пакостлива усмивка.

— Викай ми Джакс.

А после с жест несравнимо по-кавалерски от поведението му предната вечер той хвана свободната й ръка и докосна с устни кокалчетата й. Тънките му устни бяха меки и студени. Хладни тръпки полазиха по ръката на Тела чак до рамото, когато младият мъж прошепна, преди да е вдигнал глава:

— Не вярвах, че ще събереш смелост да облечеш роклята.

— Не е редно такава хубава рокля да виси на закачалката — отвърна уж лекомислено тя, за да скрие паниката си. Престолонаследникът я беше намерил прекалено бързо. Всъщност се бе надявала изобщо да не я намери. Наистина ли беше невъзпитаният младеж от каретата? Та той изобщо не отговаряше на представата й за наследника на Елантин.

Ако можеше да се вярва на слуховете, престолонаследникът би трябвало да е безмилостен и енергичен, а този младок с кръвясали очи и рошава коса беше просто нахален и мързелив. Белите му бричове бяха чисти, но кафявите кожени ботуши бяха по-подходящи за конюшня, отколкото за бал. Фрак не носеше, а бронзовото му шалче беше вързано накриво върху светла риза, която имаше спешна нужда от гладене.

Значи или слуховете лъжеха, или Джакс нарочно се правеше на безпардонен ленивец, когато му е изгодно. Златната коса падаше върху очите му, но това не му попречи да изгледа Тела отвисоко и със самочувствието на император.