Легендата [bg]

Хукна към изхода на градината, преди той да я е спрял, и скоро се озова в ярко осветения гараж, където един слуга й помогна да се качи в топазена карета, която още пазеше спомен за парфюма на последния си пътник.

Данте се вмъкна след нея.

— Би ли престанал да ми вървиш по петите?

— Може би Армандо като никога е бил откровен и работата ми е да ти вървя по петите. — Данте се настани на седалката отсреща и дългите му крака запълниха пространството между тях.

— Или пък си търсиш извинение да прекараш вечерта с мен — подхвърли Тела.

Данте разтегна лице в усмивка и прокара бавно палец по долната си устна.

— Не ми се ще да ти разбивам сърцето, но истината е, че аз възприемам момичетата така, както ти възприемаш балните рокли. Носят се само по веднъж.

Ако можеше, Тела с радост би го изритала от каретата. Дори разглезеният благородник от предния ден би бил по-добра компания в момента. Вместо това го дари с най-сладката си усмивка.

— Какво съвпадение. Аз възприемам младите мъже по същия начин.

Данте задържа за миг погледа й, после се разсмя с онзи прекрасен басов смях, който караше стомаха й да се свива.

Тела се извърна демонстративно към прозорчето, а каретата се издигна в тъмната нощ.

Нямаше представа къде са се дянали звездите, но някъде между градината и каретата бяха изчезнали от небето, превръщайки го в тъмен океан. Черен като сажди и…

Нощта проблесна.

Миг по-късно светът избухна в сребро.

Ако не гледаше през прозореца, сигурно щеше да пропусне завръщането на звездите. По-ярки отпреди, те танцуваха в нови съзвездия. Тела преброи десетина и повече, всички подредени в един и същи хипнотичен образ — слънце с вписана звезда и сълза, вписана в звездата. Символът на Каравала.