Изпепеляване [bg]

Грейсън Хюит се беше преместил в останките от офиса на управителя и надзърташе в частично стопения канцеларски шкаф, когато Корт влезе, за да говори с него. Корт не познаваше патолога много добре, но колегите го уважаваха като компетентен експерт. Беше се подразнил, когато го видя да докосва Тери в нощта на пожара, но близостта им имаше логично обяснение.

Беше добре, че Тери има някой в живота си, реши Корт, пък макар и някакъв хубавец от Западното крайбрежие, който си изкарваше прехраната като режеше умрели хора. Не беше нужно да го харесва, трябваше само да го приеме.

— Мога ли да ви помогна с нещо, доктор Хюит?

— Не ми достига една ръка, два крака и три пръста, комисар. — Грей отвори една червена торба за биологично опасни вещества и бръкна дълбоко в нея. — Макар че тук май има част от ръка. — Той извади малък, съсухрен предмет и го разгледа внимателно.

— Вашата Джейн Доу ли? — Остатъчната миризма на керосин се долавяше някак по-силно тази сутрин, затова Корт изви глава.

— Освен ако няма още един труп, който все още не сме намерили, да, така мисля. Я виж ти, тя носи брачна халка — той показа откъснатата ръка на Корт, — но никой не я е обявил за издирване. — Грей прибра овъглената ръка обратно в торбата. — Странно.

— Успяхте ли да идентифицирате Стивън Белафини? — Щом получеше потвърждение, Корт щеше да разговаря със Себастиен Руел и да разберете за какво разследваха Франк.

— Още тази сутрин. — Грей се изправи на крака и удостои Корт с цялото си внимание. — Познавате ли го?

— Не. — Той погледна червената торба и го обзе съжаление. — Как ще успеете да я идентифицирате?

— Пръстовите отпечатъци са заминали, така че ще използваме зъбен материал. Аз ще поразпитам сред семействата на другите жертви дали някъде не липсва съпруга или приятелка. — Той явно забеляза нещо, защото се усмихна леко. — Извинете.

Корт проследи как Хюит пресрещна Тери Винсент на влизане в сградата. Тя първо се изненада, после се зарадва да го види. Няколко минути по-късно двамата излязоха заедно.

Хюит и Тери вероятно постоянно се шегуваха и се смееха заедно, но Корт не видя привличане между тях. Тери бе страстна, пламенна любовница. Хюит бе твърде ленив за нея. Патологът може и да изглеждаше добре, но щеше да я отегчавало сълзи в леглото.

Дали спеше с него? Дали бяха стигнали толкова далеч? Корт измери другия мъж. Хюит беше във форма и почти с неговия ръст и тегло, но му липсваше подход и агресивност. Такива си бяха момчетата от Западното крайбрежие. Корт беше сигурен, че можеше да го свали на земята с две крошета. Може би дори само с едно.

— Комисар?

— Какво? — Той се обърна и видя Тил. — Съжалявам, бях се… умислил. — Той направи съзнателно усилие да отпуснете свитите си в юмруци ръце. — Нещо ново за мен?