Веселото гробище [bg]

- А ако не искам?

- Никой не те пита - изръмжа Вампора и спокойно продължи: - Все пак си наше момче.

- Не разбирам... - поклати глава Траян.

- Ако в Кралево нямаш прякор, значи не си от нашите - обади се и Максим Балабана.

- А твоят прякор как е? - попита той Валерия.

- Друг път - притесни се тя.

- Значи вече съм от вашите? - На Траян му се стори, че порасна с още два пръста.

- Засега... - отговори уклончиво кметът. - Храбро се държа днес!

- Даже нагло - вметна отново Максим Балабана.

- Нека да е храбро - намеси се умолително Валерия.

- Става - отговориха едновременно двамата възрастни мъже.

В покрайнините на селото ги чакаха Щурата Стела и Бончо Гладиатора. Направиха път на полицаите и едва тогава Стела се приближи до кмета.

- Вампоре - тихо каза тя, - трябва да поговорим!

- Не сега, Стеле! - бързо отвърна кметът. Посочи с глава към полицаите. - Първо да изпратим пришълците!

- Ще ви чакаме при Мазачо - предложи дребната жена и двамата с Бончо Гладиатора свиха в една от кривите улици.

Траян и Валерия решиха да се обадят на баба Бенда, за да не се тревожи за закъснението на внука си.

Когато останалите пристигнаха пред кметството, линейката я нямаше. Полицаите се натовариха на двата автомобила и преди да потеглят, Вампора извика:

- Чакам бързи резултати, господин комисар!

- Аз съм бързак, кмете - отвърна Мишената и потегли.

- Да вървим в кръчмата! - нареди кметът и по навик погледна към ниското. - Няма как да стане! - изрева той.

- Светулки, а? - проследи погледа му горският.

- Няма как да стане! - повтори изумен Вампора. - Да вървим натам!

- Ами ако са духовете на умрелите? - предположи Балабана.

- Отдалеч ще надзърнем.

Двамата се натовариха на джипа и след пет минути бяха на гробището. Още върху първия паметник видяха издълбана на шарки диня, а отвътре сияше с плаха светлина свещичка. Огледаха се. Върху всеки гроб бе закачен подобен фенер. Отвсякъде им се хилеха светещи човечета.