![Веселото гробище [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/4/veseloto-grobishche-bg-download.jpg)
Веселото гробище [bg]
- Автор: Лазар Лора
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-303-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Веселото гробище [bg]». Краткое содержание книги:
- Димо Вълкобореца изчезна - започна кметът.
- Кога?
- От вчера не бяхме го виждали и..
- Тръгнахме да го търсим - продължи Максим Балабана.
- Не ме прекъсвай! - Вампора се извъртя към приятеля си. Обърна се отново към Мишената и продължи: - Тъкмо да надзърнем в Лудата мечка и ей този калпазанин излиза оттам. Арестувахме го.
- Вие ли го арестувахте? - ухили се Радо.
- Аз съм властта в този район - високомерно отвърна Вампора. - Граждански арест.
- И защо го арестувахте? - продължи Мишената.
- Защото мислят, че съм убиец - извика Траян, като се опита да се изправи.
- Трай там, момко! - отговори му комисарят, без да откъсва поглед от селския кмет. - Защо го арестувахте?
- Е, как! - учуди се Велизар Вампора. - Нашият Димо - заклан, а оня се измъква отвътре.
- Радо, развържи момчето! - нареди веднага Донов.
- Не бързай, господин комисар, не бързай! - направи опит да протестира Вампора.
- Не се излагай, кмете! - прошепна му комисарят. - Не виждаш ли, че по момчето няма капка кръв? Ако колиш някого...
- Както кажеш, господин комисар - отдръпна се Вампора, но погледна накриво Траян.
- Кой откри трупа? - попита Мишената, като огледа един по един присъстващите.
- Аз - каза Валерия. - Уплаших се и избягах.
- А после аз влязох вътре и тъкмо да изляза, те се нахвърлиха върху мен и ме завързаха - добави Траян.
- Двамата се разхождахте, нали? - Радо първи направи връзката.
Траян и Ели само кимнаха. Мишената пристъпи към Адриан Мазачо и каза:
- Значи само ти си сеирджията.
- Аз съм бащата на Валерия... - смутено каза Мазачо. - Когато дойде у нас, не беше на себе си... После се сети за Траян и аз дойдох с нея...
- Ти влиза ли в пещерата? - попита го комисарят.
- Не. Вампора не позволи.
- Браво, кмете! - обърна се Донов към Вампора. - Сега е наш ред, юнаци! Тясно ли е вътре?
- Има място за всички - отговори кметът.
- Влизаме само ние - каза Мишената.
39
Димо Гетов бе паднал по очи отстрани на Трона, а около него имаше огромно петно кръв. На Трона седеше Щурата Стела и стискаше ловджийската пушка в ръцете си.
- Убийство е, нали? - Тя тихо попита комисаря.
- Вън! - изкрещя в отговор той. - Писна ми от сеирджии!
- Не е сеир смъртта на приятел - с достойнство отвърна Стела и тръгна към изхода. - А мъка, само мъка, господин полицай...
Приближиха се към трупа. Доктор Моренов се наведе над тялото, огледа го, надигна ризата за малко и отново я спусна.
- Откога е така, докторе? - не издържа Мишената.
- Близо денонощие... Погледни тези морави, почти черни участъци по кожата...
- Не искам - бързо отвърна комисарят. - Значи убийството е станало вчера. Отдръпни се, за да направи Ванката няколко снимки.
Доктор Моренов направи място. Фотографът Иван Тенев изщрака няколко кадъра, но поясни:
- Не гарантирам за качеството, Мишена. Светлината не достига.
- Важна е обстановката - бързо отговори комисарят. - Докторе, помогни ми да го обърнем!
Двамата мъже обърнаха трупа. Съдебният медик отново се наведе и каза:
- Дайте повече светлина! Ето тук! - посочи им той областта около гушата на Димо Вълкобореца.
Радо и Мишената насочиха фенери натам.
- Какво има, докторе? - припряно изрече Донов.
- Няма ясно изразена прорезна рана.
- Не те разбирам.
- Убийството не е извършено с нож.
- А как?
- Утре ще ти кажа.
- Кажи сега предположенията си! - развика се комисарят.
- Не виждам повече - отговори спокойно доктор Моренов, който никога не обръщаше внимание на припряността на полицая. - Като се махне кръвта, ще бъда по-точен.
- Значи да не търсим оръжието на престъплението?
- Не съм казал подобно нещо - отвърна лекарят.
- Юнако, извикай санитарите! - нареди комисарят.
Радо ги повика, двамата мъже вдигнаха тялото и го понесоха. Едва когато излязоха през процепа, сложиха трупа върху носилката и го покриха.
- Вървете - каза им Радо. - Почивайте по пътя, защото имаме още работа тук.
- Накъде да вървим? - попита доктор Моренов, който също тръгна със санитарите.
- Аз ще дойда с вас - обади се Адриан Мазачо. - Ели - обърна се той към дъщеря си, - ти няма ли да дойдеш с мен?
- Тя трябва да чака - каза властно Вампора.
- Не се притеснявай, татко. Траян ще ме изпрати - успокои го Валерия.
Мазачо се намръщи, аха да добави нещо, но си премълча.
- И аз ще си ходя - обади се Щурата Стела. - Вампоре - приближи се тя до кмета и тихо му каза: - Този полицай нищо няма да направи!
- Не говори глупости, Стело! - избоботи тихо Вампора.