Целувката на гепарда [bg]

— Повече би им отивало Бучинишът на ада.

Изправи се отново и заби пета в рисунката.

— Добре, достатъчно за това. Да се опитаме да начертаем действията си.

— Мисля, че трябва да се свържа с приятелите ми в Белия дом — предложи Хейзъл. — След като знаем къде е Кайла, те ще могат да уредят освобождаването й с преговори или чрез сила.

— Грешка. Не знаем къде е Кайла. Имаме смътна представа кой я е отвлякъл, но не знаем къде я държат. И още една грешка. Приятелите ви няма да направят нито едното, нито другото — отвърна той. — Първо, заявената им политика е да не водят никакви преговори с терористи. Колкото до употребата на сила, вече доста пъти са парили пръстите си. Спомнете си завземането на американското посолство в Техеран и филма „Блек Хоук“ за хеликоптерната атака срещу терористичната база в Могадишу. Научили са си горчивите уроци. Няма да преговарят, не могат и няма да използват сила. Но можете да благодарите на Бог за това. Ако в играта се включат морските пехотинци, това ще означава край за Кайла Банок.

— Но те са длъжни да направят нещо. Аз съм американски гражданин. Президентът лично обеща да ми помогне.

Против волята си Хейзъл изхлипа. Той се извърна и се загледа към танкерите. Нещастието й беше нещо лично. Даде й време да се вземе в ръце.

— И какво ще правим? — най-сетне попита тя.

— Ще правите точно това, което те очакват от вас. Ще се опитвате да притиснете приятелите си във Вашингтон, както сама предложихте. Играем по свирката на Звяра. Преструваме се, че преговаряме, но в същото време трябва да си давате сметка, че това е абсолютно безполезно.