Целувката на гепарда [bg]

Той вдигна слушалката на телефона.

— На кого се обаждате?

— На един приятел в Париж. Главен инспектор във френския отдел на Интерпол.

Заплещи на френски с такава скорост, че Хейзъл не можеше да следва думите му. Явно го прехвърляха нагоре по веригата на командването. Накрая той явно достигна целта си, защото последваха множество „Allons, mon brave?", „Courage!“ и „Formidable!“, след което Хектор затвори и погледна към нея.

— Скъпият ми приятел Пиер Жак обеща да ми прати копие на акта за раждане на Роже в рамките на един час. Понякога направо обожавам компютрите и общителните френски ченгета. Напълно заслужено, нали?

Усмихна й се за първи път и чертите на лицето му странно се промениха и омекнаха.

— Какво ще кажете да продължим с малката ни фантазия? — предложи той. — И така, вече имат свой човек на борда на „Делфин“, който носи някакъв вид електронен предавател, най-вероятно транспондер. Благодарение на него ще знаят точното местоположение на яхтата. Корабът им тръгва към мястото на засадата, но изведнъж — паника! Госпожа Банок, която е мишената им, слиза от яхтата в Кейптаун. Нещо абсолютно неочаквано. А после паниката най-неочаквано приключва. Госпожица Кайла Банок остава на борда, а двамата с Роже са добри приятели. Тя му има доверие. Всичко това е почти толкова добре, колкото ако им беше паднала майката. Планът може да продължи.

Хейзъл се обгърна с ръце и потръпна.

— Това е ужасно.

— Но се подобрява. Има надежда — обеща й той. — Вече всичко върви точно според замисъла. „Делфин“ попада в капана. Роже помага за завземането и пиратите се качват на бързия кораб. Умно момче е нашият Роже. Екипажът е пленен. На екрана само за миг светва малка точка. Кайла Банок се оказва умно и смело момиче. Успява дори в такъв ужасяващ момент да изпрати съобщение на майка си.

Хектор замълча и погледна екрана на компютъра.

— Извинете. Получих имейл.

Отвори прикачения към пощата файл, изруга мръсно и незабавно се извини.

— Няма нужда. Вече започвам да свиквам — отвърна тя. — Какво получихте?

— Нашият младши корабен стюард е роден като Адам Абдул Типоо Тип на Реюнион. През две хиляди и осма година е сменил името си на Роже Марсел Моро в Оверн, Южна Франция.

Хектор отново замълча, загледан в копието от акта за раждане.

Хейзъл не се стърпя.

— Това име означава ли нещо за вас?

Хектор поклати глава.

— Абсолютно нищо — призна той. — Добрата новина обаче е, че дъщеря ви почти сигурно е жива.

— Но тогава къде е? — умолително попита Хейзъл.

— Обзалагам се, че Кайла е в плен на борда на арабски кораб. Тя е безценна стока. За нищо на света не биха я наранили.

— А „Делфин“? — попита Хейзъл и поклати слисано глава.

— О, отървали са се от него. Представлява твърде очевидна мишена. Американските военновъздушни сили щяха да го засекат няколко часа след сигнала за изчезването му. Моето предположение е, че са продънили яхтата. Вероятно сега тя лежи на дълбочина няколкостотин метра на дъното на басейна на островите Маскарена при Мадагаскар. Не се съмнявам, че сте я застраховали и срещу пиратско нападение.