Жива жар
- Автор: Шевалье Трейси
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Майя Пенчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Жива жар». Краткое содержание книги:
— Моите рисунки не идват от там — прекъсна го мистър Блейк. Беше слушал с голям интерес и сега заговори по-нормално, загубил жилото на гнева. — Но ви разбирам, господине. Наистина. Аз обаче гледам на това различно. Вие правите разлика между реалност и илюзия. Виждате ги като противоположности, нали така?
— Разбира се — отвърна Филип Астли.
— За мен изобщо не са противоположни — те са единно цяло. Това, че младият Дейви играе затворник, означава, че е затворник. Друг пример: брат ми Робърт, който стои ей там — той посочи едно слънчево петно, към което всички се обърнаха, — е за мен също толкова истински, колкото някой, когото мога да пипна. — Той се протегна и докосна ръкава на Филип Астли.
Маги и Джем зяпаха в празното петно, над което се носеше прах от двора.
— Тези негови противоположности — промърмори Маги. Дори и месец по-късно тя все още чувстваше острието на въпросите на мистър Блейк на моста и невъзможността да им отговори. Двамата с Джем не бяха обсъждали разговора си със семейство Блейк. Все още се опитваха да го осъзнаят.
Филип Астли също не беше склонен да разисква такива възвишени теми. Той погледна бегло към слънчевото петно, макар че Робърт Блейк очевидно не беше там, после се обърна към мистър Блейк с насмешлив израз, сякаш се опитваше да измисли как да отговори на това странно наблюдение. Накрая реши да не се задълбочава, за да не бъде въвлечен в неизследвани територии, което щеше да отнеме повече време и търпение, отколкото беше готов да отдели.
— Така че, господине — каза той, все едно не бяха се отклонявали, — Дейви не е наказан с този пън. Разбирам загрижеността ви и как ви е изглеждало всичко. Много хуманно от ваша страна. Но мога да ви уверя: добре се грижим за Дейви, нали, момче? Хайде, свободен си. — И той подаде на момчето едно пени.
Мистър Блейк обаче не беше свършил.
— Вие всяка вечер творите светове във вашия амфитеатър — заяви той. — Но когато публиката си отиде, факлите угаснат и вратите се заключат, не остава нищо освен спомени за тях.
Филип Астли се намръщи.
— При това много хубави спомени, господине. В тях няма нищо лошо, те стоплят хората през студените самотни нощи.
— Без съмнение. Но точно тук ние двамата се различаваме, господине. Моите песни и картини не се превръщат в спомени. Те са винаги там и човек може да ги види. И не са илюзии, а материален израз на светове, които наистина съществуват.
Филип Астли се огледа театрално, като че ли се опитваше да зърне гърба на палтото си.
— И къде съществуват те, господине? Не съм ги виждал тези светове.
Мистър Блейк се почука по челото. Филип Астли изсумтя и каза:
— Значи главата ви гъмжи от тях! Сигурно ви е трудно да спите от шумотевицата.
Мистър Блейк се усмихна на Джем, който попадна пред погледа му.
— Вярно е, че никога не съм имал нужда от много сън.
Филип Астли сбърчи вежди и остана замислен — изключително необичайна за него поза. Тълпата се раздвижи неспокойно.
— Това, което искате да кажете, господине, ако ви разбирам добре — проговори той най-после, — е, че вие оформяте идеите в главата си и ги превръщате в нещо реално, което може да се види и да се пипне. Докато аз вземам истински неща — коне, акробати, танцьори — и ги превръщам в спомени.
Мистър Блейк наклони глава и се взря в опонента си.
— Може и така да се каже.
При тези думи Филип Астли се затресе от смях, явно доволен, че е сътворил такава мъдра мисъл.
— Е, тогава, струва ми се, светът има нужда и от двама ни, нали, Фокс?
Мустакът на Джон Фокс помръдна.
— Правилно, сър.
Филип Астли пристъпи и протегна десница.
— Ще си стиснем ръцете за това, нали, мистър Блейк?
Мистър Блейк се протегна и пое подадената ръка.
— Тъй да бъде.
3
След като мистър Блейк и Филип Астли се сбогуваха, мисис Блейк хвана мъжа си под ръка и двамата тръгнаха към улицата, без да заговорят Джем и Маги, без дори да ги забележат. Маги ги сподири с поглед и помръкна.
— Можеха да ни кажат едно здрасти или поне довиждане — промърмори тя.