Загадката на Уайвърн

— Красива реч, бог да благослови оратора. Ще ми сипеш ли чаша бренди? Червеното вино не ми допада. Освен това ще те разоря — добави той и пак се засмя.

— Имам две бутилки от три години. Да, ще ти сипя бренди, имаме.

— Ще го донеса — каза Алис, ободрена от новите си задължения като домакиня. — То е… струва ми се, че е тук — каза тя и отвори един от шкафовете, вградени в ламперията.

— Остави на мен, скъпа. Трябва да се сетя къде съм го сложил — каза Чарлс, стана, взе от нея ключовете и отвори друг шкаф.

— Толкова съм глупава — отбеляза Алис и се изчерви, когато й отнеха ключовете. — И толкова безполезна. Но ти си прав, както винаги, Чарли.

— Прекрасен човек, нали? — каза Хари и намигна приятелски към Чарли. — Не познавам съпруг, който в началото да не е такъв. Чакай малко, докато украсата падне от курабийката. Старата Дулчибела… как е тя? Никога ли не ти е купувала направен от курабийка съпруг на панаира в Уайвърн? Всички ги сполита едно и също най-напред се олющва украсата, после му отхапват главата, а накрая го сдъвкват целия. Конякът не е никак лош, откъде го купи? Разбира се, че не знаеш. Боже, наистина е хубав.

— Радвам се, че ти хареса, Хари — каза брат му. — Много мило от твоя страна да ни посетиш толкова скоро. Ще го правиш често, нали?

— Ами помислих си, че не е зле да дойда и да ви кажа как вървят нещата, но… Има ли някой там? — Той надникна над рамото на брат си, за да се увери, че старата прислужница не е наблизо и не чува. — Обаче не трябва да казваш на никого в Уайвърн, че съм идвал, защото това няма да ми се отрази добре пред стареца, а няма смисъл да го дразня.

— Не се тревожи за това, Хари. Знаеш, че аз съм прогонен. Никога вече няма да зърна лицето на стареца и няма да му пиша, разчитай на това.

— Нямах предвид само него — отговори Хари и отново напълни чашата си. — Не казвай на никого в Уайвърн, ти също, Алис. Тази вечер се връщам в Барнсли, а оттам ще отида в Долинг, а после на юг към Лей Уотън и чак тогава в Уайвърн. Ще му тръсна безобразна лъжа, ако задава въпроси.

— Не се бой от такива неща, Хари — успокои го Чарлс.

— Да се боя ли? Не се страхувам от него!

— Тогава не си ги въобразявай — рече Чарлс.

— Само че аз не съм като теб — продължи Хари, — аз нямам къща и малко земя, на която да разчитам, нали разбираш? Здравата ще загазя, ако го ядосам. Ще ми тръшне вратата на Уайвърн под носа, ще ми спре издръжката, ще продаде конете ми и ще ме остави на адвокатите да се боря за правата си. А не мога да дойда тук и да живея на ваш гръб.

— Винаги си добре дошъл, Хари — каза Чарлс.

— Винаги — повтори и жена му, за която всички близки на Чарли бяха добре дошли.

Само че Хари продължи с речта си, без да си прави труда да им благодари:

— Вие сте си добре тук, а мен няма кой да ме чуе… Хич не ми пука, ако ме изгони, само да не се налага да обяздвам коне и да троша камъни, за нищо на света! Вече достатъчно рискувах заради вашата история… И пак бих го направил, ако се наложи, ама защо насила да се забърквам в неприятности.

— Заради мен ли, Хари? Нали не ме мислиш за такъв глупак? — възкликна Чарлс.