Грима и Доркас
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: the bromeliad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грима и Доркас». Краткое содержание книги:
Оказва се, че и там не всичко е Съвсем Наред. Случват се Странни Неща, които объркват работата. Но Масклин знае, че на едно място, където няма Долу, един кораб може да ги заведе вкъщи — там, откъдето са дошли. И има план.
— Значи ще виси тук цяла нощ — заключи Грима. — Предполагам, че хората вече са се зачудили кой ли ги прави всички тия бели.
— И сега какво?
Грима подпря брадичка с длани.
— Ами сещам се за ония другите съборетини отсреща. Там можем да отидем.
— Доркас каза… казваше, че там било много опасно — предпазливо се обади един ном. — Щото нали там било пълно с всякакви вехтории и не знам си какво още. Много било опасно, тъй разправяше.
— Много по-опасно от тука? — В гласа на Грима се промъкна следа от едновремешния й сарказъм.
— Затапи ме.
— Моля ви, госпожице…
Беше една млада номка. Те се отнасяха към Грима направо със страхопочитание, защото крещеше по мъжете, без да й мигне окото, и четеше най-добре от всички. Номката държеше в ръце бебе и колчем си довършеше изречението, приклякаше в реверанс.
— Какво има, Сорит?
— Моля ви, госпожице, тия дечица тука вече са страшно гладни, тука долу няма нищо добро за ядене… — И тя хвърли умолителен поглед на Грима.
Грима кимна. Запасите — или каквото там бе останало от тях — бяха в другите бараки. Човеците бяха открили главния им склад за картофи и сигурно заради това заложиха отровата. То и без това ни огън можеха да запалят, ни месо имаше. Вече дни наред никой не бе ходил на лов, защото според Низодемус Арнолд Брос щял да се погрижи за тая работа.
— Мисля, че веднага щом се съмне, всички ловци, които могат да се прежалят, трябва да излязат Навънка — каза Грима.
Замислиха се. До зората имаше още много време. За един ном нощта е равна на цели три денонощия…
— Има сума ти сняг — обади се един ном. — Значи имаме вода.
— Ние без ядене ще минем, ама децата…
— Старците и те — допълни друг. — Нощес пак ще хване мраз. Нямаме ток, пък и огън не можем да запалим.
Седяха, вперили очи в калта.
Ето какво си мислеше Грима в момента: не се дърлят. Не мрънкат. Работата е толкова дебела, че забравиха и да се карат. Нито пък се обвиняват.
— Добре — обади се тя. — Та какво мислите вие, че трябва да правим?
11.
I. Ще изпълзим из дървенията.
II. Из пода ние ще изпълзим.
III. И ще им се прище нивга да не са ни виждали.