Град от пепел

— Колко романтично. — Тя го притегли надолу към себе си и той се опря на лактите си. Телата им бяха плътно едно до друго и тя усещаше биенето на сърцето му през неговата и своята тениска. Когато се наведе да я целуне, миглите му, обикновено скрити зад очилата, я погъделичкаха. Тя се разтърси от лек кикот. — Не ти ли е странно? — прошепна.

— Не. Мисля, че когато си представяш нещо достатъчно често, в действителност то изглежда…

— Разочароващо?

— Не, не! — Саймън се отдръпна от нея и я изгледа укорително с късогледите си очи. — Дори не си го и помисляй. Точно обратното на разочароващо. То е…

От гърдите й се изтръгна сподавено кикотене.

— Добре, приемам, че не си искал да кажеш това.

Той притвори очи, устните му се изкривиха в усмивка.

— Тогава ще ти кажа нещо, което може да ти се стори смешно, но това, за което не мога да спра да мисля, е… — Тя му се усмихна дяволито.

— Че искаш секс?

— Стига. — Той взе ръцете й в своите, притисна ги към покривката на леглото и смутено я погледна. — Че те обичам.

— Значи не искаш секс?

Той пусна ръцете й.

— Не съм казал това.

Тя се засмя и опряла две ръце на гърдите му, леко го бутна от себе си.

— Чакай да стана.

Той изглеждаше разтревожен.

— Нямах предвид, че искам само секс…

— Не е заради това. Искам да се преоблека. Нищо няма да се получи, докато съм с обути чорапи.

Гледаше я жално, докато вадеше пижамата си от гардероба, а после се отправи към банята. Преди да затвори вратата, тя се обърна към него.

— Ей сега се връщам.

Каквото и да бе отговорил, тя не го чу, защото вратата беше вече затворена. Изми зъбите си и остави водата да тече, докато се оглеждаше в огледалото, което приличаше на тези по лекарските кабинети. Косата й беше разрошена, а бузите й — поруменели. Това дали се брои за сияене, запита се тя. Нали влюбените сияят? Или може би това се отнасяше за бременните жени, не си спомняше точно, но беше сигурна, че трябва да изглежда малко по-различно. Все пак за първи път се целуваше толкова продължително… и беше хубаво, каза си тя, безопасно, приятно и удобно.

Вярно, бе целувала и Джейс в нощта на рождения си ден, но тогава не беше безопасно, нито удобно, нито можеше да се нарече приятно. Онази целувка сякаш разтваряше фибрите на тялото й за някакъв неясен копнеж по нещо по-горещо, по-сладко и по-тръпчиво. Стига си мислила за Джейс, смъмри се тя, но когато се погледна в огледалото, видя премрежените си очи и разбра, че тялото й помни, дори и разумът да не иска.

Пусна студената вода и наплиска лицето си, преди да посегне към пижамата. Хубава работа, установи тя, беше си взела долнището, но не и горнището. Саймън можеше и да се зарадва, но беше още твърде рано да се сложи край на спането с горнище. Върна се в спалнята само, за да открие, че Саймън е заспал в средата на леглото, гушнал възглавницата като човешко същество. Тя сподави смеха си.