Град от пепел

— Видя ли ножа? — Саймън подсвирна и стана от масата. — Неприятности ли очаква?

— Мисля, че той не е спирал да очаква неприятности — каза Клеъри, — или поне в последно време. — Надникна иззад вратата на кухнята и видя как Люк отваря външната врата. Чу гласа му, но не разбра какво каза. Но при всички случаи не звучеше тревожно.

Саймън сложи ръка на рамото й и я дръпна назад.

— Дръпни се от вратата. Да не си полудяла? Ами ако там има демон?

— Тогава на Люк сигурно ще му трябва помощ. — Погледна ръката му на рамото си и се усмихна дяволито. — Ти какво пазиш ли ме? Много мило.

— Клеъри! — извика я Люк от антрето. — Ела. Искам да те запозная с някого.

Клеъри потупа ръката на Саймън и я отстрани.

— Ей сега се връщам.

Люк се беше облегнал на касата на вратата със скръстени ръце. Ножът в ръката му магически беше изчезнал. На стълбите пред къщата стоеше момиче с къдрава кестенява коса, сплетена в множество тънки плитчици и с жълто-кафяво кадифено яке.

— Това е Мая — каза Люк. — Тъкмо за нея ви говорех.

Момичето погледна към Клеъри. На ярката светлина на верандата очите й имаха странен кехлибарено-зелен цвят.

— Значи ти си Клеъри.

Клеъри кимна.

— В такъв случай онзи тип, момчето с русата коса, което вилня в Луната на ловеца, е твой брат?

— Джейс — каза кратко Клеъри, на която не й се хареса натрапчивото любопитство на момичето.

— Мая? — Беше Саймън, който се показа иззад Клеъри, с ръце, пъхнати в джобовете на джинсите му.

— Да. Ти беше Саймън, нали? По принцип не помня имена, но твоето съм запомнила. — Момичето му се усмихна, поглеждайки покрай Клеъри.

— Страхотно — каза Клеъри. — Сега вече всички се познаваме.

Люк се покашля и се изпъна.

— Исках да ви запозная, понеже през следващите няколко седмици Мая ще ме замества в книжарницата. Ако я видиш да влиза и излиза тук, не се безпокой. Тя си има ключ.

— И ще следя нещо да не се навърта навън — обеща Мая. — Демони, вампири, каквото и да е.

— Благодаря — каза Клеъри. — Сега се чувствам много по-спокойна.

Мая примигна.

— Иронизираш ли ме?

— Всички сме малко изнервени — каза Саймън. — Що се отнася до мен, бих бил спокоен, ако някой наглежда гаджето ми, докато е сама вкъщи.

Люк вдигна вежди, но нищо не каза. Клеъри рече:

— Саймън е прав. Извинявай, че бях груба с теб.

— Няма нищо. — Мая гледаше разбиращо. — Чух за майка ти. Съжалявам.

— И аз — рече Клеъри, обърна се и отиде в кухнята. Седна до масата и закри лицето си с ръце. Малко по-късно дойде и Люк.

— Извинявай — каза той. — Май не ти беше много до запознанства.

Клеъри го погледна през сплетените си пръсти.