Не казвай на никого

— Не разбирам, Бек. — Тя отвори една кутия, остави я, затвори капака й, после пак го вдигна. — Не сме се чували от осем години. И изведнъж започваш да ме разпитваш за някаква злополука.

Кръстосах крака и зачаках.

— Защо, Бек? След толкова много време. Защо ме питаш?

— Разкажи ми.

Ребека продължаваше да избягва погледа ми. Къдравите кичури падаха по лицето й, но тя не се опитваше да ги отметне назад.

— Елизабет ми липсва — каза Ребека. — На теб също.

Не отговорих.

— Обаждах ти се.

— Знам.

— Опитвах се да поддържам връзка с теб. Исках да ти помогна.

— Съжалявам — отвърнах аз. Бях искрен. Ребека беше най-добрата приятелка на Елизабет, Преди да се оженим, двете живееха заедно в един апартамент край Вашингтон Скуеър парк. Трябваше да отговоря на обажданията й, да я поканя и изобщо да проявя любезност. Но не го направих.

Понякога скръбта е прекалено егоистична.

— Елизабет ми каза, че двете сте претърпели малка злополука — продължих аз. — Тя била виновна. Отклонила вниманието си от пътя. Вярно ли е?

— Какво значение има сега?

— Има значение.

— Защо?

— От какво те е страх, Ребека?

Беше неин ред за мълчание.

— Имало ли е злополука?

Раменете й се прегърбиха, като че ли нещо в нея се бе пречупило. После няколко пъти дълбоко си пое дъх, без да вдига глава.

— Не знам.

— Как така не знаеш?

— И на мен ми каза, че било злополука.

— Но не си била там?

— Не. Ти беше заминал, Бек. Една вечер се прибрах вкъщи и Елизабет ме чакаше. Цялата беше в синини. Попитах я какво се е случило. Каза ми, че претърпяла злополука, и ако ме пита някой, да излъжа, че е станало с моята кола.

— Някой пита ли те?

Тя най-после вдигна очи.

— Мисля, че имаше предвид теб, Бек.

Опитах се да го проумея.

— А какво се беше случило в действителност?

— Не ми каза.

— Заведе ли я на лекар?

— Не ми позволи. — Ребека странно ме погледна. — Все още не разбирам. Защо ми задаваш тези въпроси точно сега?

„Не казвай на никого.“

— Просто се опитвам да сложа край.

Тя кимна, ала не ми повярва. Нито един от двама ни не бе особено добър лъжец.

— Направи ли й снимки? — попитах аз.

— Снимки ли?

— На нараняванията й. След случая.

— Господи, не. Защо да го правя?

Адски основателен въпрос. Седнах и се замислих. Не зная колко дълго.

— Бек?

— Да.

— Изглеждаш ужасно.

— За разлика от теб — посочих аз.

— Влюбена съм.

— Отива ти. Той добър човек ли е?

— Най-добрият на света.

— Тогава може би те заслужава.

— Може би. — Ребека се наведе към мен и ме целуна по бузата. Подейства ми успокоително. — Случило се е нещо, нали?