Не казвай на никого

10

Нямах адвокат, който да ме защитава в углавен процес (кой има?), затова се обадих на Шона от телефонен автомат в коридора и й обясних положението. Тя реагира моментално.

— Идвам лично — каза Шона. — Чакай ме.

Изчаках в стаята за разпити. Карлсън и Стоун проявиха любезността да чакат с мен. През цялото време си шепнеха помежду си. Изтече половин час. Мълчанието отново стана мъчително. Знам, че целта им беше тъкмо такава. Но не можех да направя нищо. В края на краищата, бях невинен. Как можех да си навредя, ако внимавах?

— Когато са я открили, жена ми е била жигосана с буквата „К“ — казах им аз.

Двамата се сепнаха.

— Моля? — Карлсън проточи дългата си шия към мен. — На нас ли говорите?

— Когато са я открили, жена ми е била жигосана с буквата „К“ — повторих аз. — След случая бях в болница с мозъчно сътресение. Не може да си мислите, че… — Оставих думите ми да останат недовършени.

— Какво да си мислим? — попита Карлсън.

Нагазих и с двата крака.

— Че имам нещо общо със смъртта на жена ми.

Точно в този момент вратата рязко се отвори и в стаята влезе жена, която познавах от телевизията. Когато я видя, Карлсън отскочи назад. Чух Стоун да измърморва: „Мамка му“.

Хестър Кримстийн започна без всякакво встъпление.

— Клиентът ми не пожела ли правна защита? — попита тя.

На Шона можеше да се разчита. Никога не бях срещал адвокатката си, но я познавах от участието й като „юридически експерт“ в различни дискусионни предавания и от собствената й програма „Кримстийн срещу престъпността“ по Коурт ТВ. На екрана Хестър Кримстийн реагираше бързо и не се колебаеше да реже хората. На живо притежаваше изключително властно излъчване, като човек, който гледа на околните както гладен тигър — куци газели.

— Пожела — потвърди Карлсън.

— Но въпреки това вие сте тук, най-спокойно си седите и продължавате да го разпитвате.

— Той пръв ни заговори.

— А, разбирам. — Хестър Кримстийн отвори куфарчето си, извади химикалка и лист хартия и ги хвърли на масата. — Напишете си имената.

— Моля?

— Имената, готин. Нали знаете как се пишат?

Въпросът бе реторичен, но Кримстийн зачака отговор.

— Да — отвърна Карлсън.

— Да — присъедини се Стоун.

— Чудесно. Тогава ги напишете. Защото имам намерение да разкажа в предаването си как сте нарушили конституционните права на моя клиент. Моля, използвайте печатни букви.

Тя най-после ме погледна.

— Да вървим.

— Чакайте малко — спря я Карлсън. — Искаме да зададем няколко въпроса на клиента ви.

— Не.

— Не ли? Просто така?

— Просто така. Няма да разговаряте с него. И той няма да разговаря с вас. Никога. Разбрахте ли ме и двамата?

— Да — потвърди Карлсън.